Уилям Палгрейв: Разлика между версии

== Ранни години, 1826-1860 ==

През 1846 г. завършва [[Тринити Колидж]] в [[Оксфорд]] със специалности литература, химия и математика. След завършването на колежа заминава за [[Индия]] и се записва в редовете на британската армия. Година след това напуска, става католик и е ръкоположен за свещеник. По късно се присъединява към йезуитския орден и работи като редови член в [[Индия]], [[Рим]] и [[Сирия]], където перфекстно научава арабски език.

== Експедиция вВ Централна и Източна Арабия, 1862-1863 ==

В началото на 601860-те години на ХІХ вгод. предлага да възглави йезуитска мисия във вътрешността на Арабския п-ов, която по това време е напълно непозната. Планът му намира подкрепа и от император Наполеон III, който освен духовните му поставя и политически цели за изпълнение. През 1862 се завръща в Сирия, където приема самоличността на пътуващ арабски лекар и заедно с един служител тръгва от залива Акаба и от север достига до [[Хаил]] ({{coord|27|31|N|41|42|E|}}). В началото на август продължава на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), още неописани от европейците. С петима нови спътници мюсюлмани пристига в [[Бурайда]] ({{coord|26|10|N|44|00|E|}}), където водачът му го напуска. След като трудно намира нов водач Палгрейв продължава пътя си от оазис към оазис, като проследява около 200 км от източните склонове на възвишението [[Тувайк]] и през ноември пристига в [[Рияд]]. От там продължава на изток през [[Малък Нефуд]] – тясна полоса от подвижни инезакрепени пясъци и пристига в [[Ал Катиф]] на [[Персийския залив]], като изминава над 500 км по абсолютно неизследвани райони.

== Дипломатическа кариера, 1865-1888 ==

След завръщането си от [[Арабия]] и написването на книгата, Палгрейв за пореден път променя убежденията си, като през 1865 се отказва от католическата си вяра. Постъпва на работа в британското външно министерство и през 1866 еназначене назначен за британски консул в [[Сухуми]], през 1867 – в [[Трабзон]].

През 1868 г. се жени и има трима3 сина от жена си.

През 1873 г. е назначен за консул в [[Сао Томе и Принсипи]], а през 1876 – в [[Манила]]. За една година (1878-1879) е генерален британски консул в [[България]], а след това до 1884 изпълнява същата длъжност в [[Банкок]]. През 1884 става генерален консул в [[Уругвай]] и заема този пост до смъртта си през 1888 г.