Неохори (дем Аристотел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на 19 век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира [[Ивирон]]. Ново село е едно от 12-те мадемохорски села, които взимат участие в [[Халкидическо въстание|гръцкото въстание]] на Халкидика през 1821 година под водачеството на [[Анастасиос Каратасос]] и [[Емануил Папас]].<ref>[http://www.arnaia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=39&Itemid=52 Δήμος Αρναίας]</ref>
Според данни на хилендарски монаси до към средата на 19 век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. [[Васил Диамандиев]] пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.74-75.]</ref>
А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 - 115.</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ново село'' живеят 500 жители [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_12.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.173]</ref>
| |||