Разлика между версии на „Анастасия Каракасиду“

 
==Биография==
Каракасиду е родена в град [[Солун]], [[Гърция]]. Баща и&#768; е туркоезичен християнин, бежанец от [[Кападокия]], а майка и е от Солун. През 1975 година започва следването си в САЩ. По-късно е докторант по археология в Колумбийския университет. Като такъв през 1988 година участва в етно-археологическо проучване на басейна на [[Лъгадина (дем)|Лъгадина]] на Археологическия департамент на Солунския университет. Прави нови проучвания на славяноезичното население в района на [[Гвоздово]] през 1990-1991 година. Проучванията и стават обществено достояние и са сериозно критикувани, заради политическата ситуация (разпада на [[Югославия]] и създаването на [[Република Македония]]). През 1992 се дипломира в Колумбийския университет, а до 1993 година следва със стипендия в Принстънския университет, а през 1997 година излиза най-значимият и&#768; труд „Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония, 1870 - 1970“<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр.14, 17-26.</ref> Книгата и&#768; предизвиква сериозна полемика в Гърция и по света, като чрез натиск от страна на Гърция книгата е спряна за печат от издателството Оксфорд Юнивърсити Прес и вместо това е публикувана от Чикаго Юнивърсити Прес, а семейството на Каракасиду получава чести заплахи от националисти. Скоро след това книгата е издадена в Република Македония, а през 2008 година и в [[България]]<ref>[http://e-vestnik.bg/3743 Kървавата гърцизация на Егейска Македония], http://e-vestnik.bg, 30.04.2008 г.</ref>.
 
След 1999 година се занимава с теми като химическото замърсяване, уязвимостта на човешкото тяло и рака, като болест на модерността. През 2003 година провежда семинара „Култури на рака“<ref>[http://www.wellesley.edu/Anthropology/ak.html Anastasia Karakasidou], взето от сайта http://www.wellesley.edu на 30.06.2012 г.</ref>.