Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
В книгата си Веркович отпечатва с помощта и средствата на руския Генерален щаб събраните от информатори описи на санджаците и казите на Македония. В предговора, обяснявайки източниците на събраните данни за Македония, Веркович изтъква трудностите и опасностите, с които се е сблъскал при събирането им. Затова в първото десетилетие от престоя си в Македония, за да избегне подозренията на властите, действал с най-голяма предпазливост и се задоволявал със случайно получени данни. По-късно започва да използва официални книги.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 21.</ref>
Първият опис за Серския санджак е подготвен от служебните епархийски книги, предоставени му в 1860 година от [[Теодосий Скопски|Теодосий Гологанов]], игумен на [[Серски манастир|Серския манастир]]. Но данните са за казите, а не за отделните селища. По-късно Веркович се сдобива с втори опис на селата в Серска каза с данни за нуфузите и данъците на всяко село от Григорий Скамбал, секретар на серския митрополит. По същото време получава и подобни описи за Неврокопска каза от [[Георги Зимбилев]] и от [[Димитър Македонски (Скребатно)|Димитър Димов]].<ref name="Пенушлиски22">Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
Теодосий Серски дава на Веркович препоръка пред владиката [[Прокопий Мелнишки]] и той му предоставя данни за Демирхисарската, Мелнишката, Петричката и част от Серската каза.<ref name="Пенушлиски22"/>
== Бележки ==
| |||