Австро-турска война (1787 – 1791): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sh:Austrijsko-turski rat (1787-1791) |
|||
Ред 39:
Още по време на военните действия в османския тил настъпват сериозни [[кърджалии|кърджалийски размирици]]. След войната, на практика в цяла [[Румелия]], т.е. в балканските владения на [[Високата порта]] настъпва анархия. Постепенно във Видин се укрепва [[Осман Пазвантоглу]], който в съюз с наследника на [[Кримско ханство|Кримското ханство]] прави няколко похода срещу Цариград, като предварително двамата си поделят властта — за кримския владетел султанството, а за видинския феодал — поста [[велик везир]]. На практика в самото начало на 19 век Портата се оказва без всякакъв фактически контрол върху европейските си владения. Това я принуждава на няколко пъти нито да отхвърли, нито да приеме предложената ѝ австрийска помощ за справяне с метежниците (включително и за даване на политическо убежище в Австрия на Пазвантоглу), понеже знае, че тя ще ѝ струва сериозни териториални отстъпки. От своя страна Дунавската монархия е обезсърчена да воюва повече срещу разкапващата се Османска империя, защото пък от своя страна се притеснява след френската революция и възходът на [[Наполеон Бонапарт]], дали резултатът от разпадането на Османската държава няма да е от полза за най-големия ѝ съперник в Европа - [[Френска империя|Първата Френска империя]] с оглед и на стартиралия междувременно [[Египетски поход]].
През следващия 19 век във връзка с протеклите [[Наполеонови войни]] и договореностите от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], създадената [[Австрийска империя]] от 1804 г. не се ангажира пряко с военни действия на Балканите. За сметка на това, тя залага за постигането на своите интереси в Османската империя на западнославянската еманципация, противопоставяйки я до създаването на [[Австро-Унгария]] през
== Източници ==
|