Разлика между версии на „Ударен музикален инструмент“

м
м (Робот Добавяне: su:Perkusi)
С течение на времето пляскането с ръце вече не можело да задоволява потребностите на първобитните хора да изразяват това, което чувстват, и те започнали да търсят начини да "украсят" това пляскане, използвайки различни подръчни средства и материали. Ударните инструменти заемат важна роля в историческото развитие на музиката и са неизменна част от бита и [[ритуал]]ите на първобитните хора.
 
За хората в [[първобитно-общинен стройпраистория|първобитно-общинния строй]] [[музика]]та, [[танц]]а или [[театър]]а не са съществували като самостоятелни понятия. Материалите, които са използвали за инструменти, са били от растения или животни, първите [[барабани]] не са имали резонатор от [[дървесина|дърво]], а са били изкопавани дупки в земята с различен диаметър, върху които са били опъвани кожи закрепени непосредствено за пръстта, [[кост]]и с различна дължина, които са нанизвали подобно пластините на днешните [[ксилофон]]и. Заедно с това са се използвали [[челюсти (музикален инструмент)|челюсти]] на различни животни, за да издават тракащ звук.
 
Развитието на музикалните инструменти е тясно свързано с историята на музиката и това в каква посока тя върви. От времето на първите пра-инструменти те претърпяват многократни промени, за да достигнат сегашния си вид. Ударните инструменти остават за дълго в групата на фолклорните инструменти.
 
Отделянето на [[църковна музика|църковната музика]] от типчнотипично фолклорната музика довежда до нов тласък в самото развитие на музиката, но дори и в днешно време при някои от племената в Африка няма рязка граница между военна (маршова) музика, църковна и фолклорна музика. Основополагащ е моментът, в който католическата църковна музика в западна Европа започва да става светска и композитори като Бах, които дотогава пишат произведения с религиозен характер, получават по-голяма свобода да творят.
 
Макар с религиозна насоченост, много от произведенията започват да се използват не само тясно свързани с функционирането на църквата. Това най-общо казано e моментът, в който класическата музика се отделя като самостоятелен жанр. Първите композитори са били тясно свързани със някои меценат цар, крал, граф, барон, a класическата музика е била привилегия само на висшето общество. Тромпети и барабани са били използвани за армията на краля, тимпаните стават част от дворцовата музика и са се тълкували като благороднически инструмент. За простолюдието основното забавление остава фолклорната музика, класическата музика е отъждествявана като дворцова.
По времето на Хайдн основните ударни инструменти, които се използвали, били тимпаните.
 
Първите симфонични оркестри били малки по брой на изпълнителите основната част била щрайха (струнната секция на оркестъра) няколко медни и дървени духови инструменти и два тимпана като представители на пекусионнатаперкусионната секция.
 
Тимпаните се настройвали на [[тоника]]та и доминантата на съотетнотосъответното произведение, което се свири. Промяната на тона, която се нарича престройване, била много бавна, тежка и трудна.
Първият композитор ползвал три тимпана, както и настройване на интервал октава в свои произведения бил Бетовен.
 
Създаването на класически произведения с милитаристичен характер довежда до използването на ударни инструменти характерни дотогава само за военната музика.
 
Ново вливане на ударни инструменти идва по време на срещата между ориентаОриента и западно -европейската музика. В класическата музика се появява мода, при която елементите на ориенталската музика стават популярни, дори Моцарт пише произведение което нарича ''„Турски марш“''.
 
Много от типично арабските ударни иструментиинструменти идват със завоеванията на турските войски в Европа.
Тези инструменти били използвани в симфоничния оркестър. Именно класическата музика и в частност симфоничните оркестри изиграват най-голяма роля в развитието и усъвършенстването на ударните инструменти.
 
Само за пример, тимпаните претърпяват хиляди промени в техническото си устройство от настройване с въжета или корди, през винтовото настройване, настройването с [[лост]], с въртене на целия корпус на инструмента и се стигне до педалното настройване, което позволява практически свиренето на всякакви тонове много бързо без да е нужна предварителна подготовка, промяната от стандартните 2 до 6 тимпана а в накоинякои случаи до много повече в произведенията на композиторите и от друга страна ударни инструменти като някои барабани в Азия и Африка, които през същия период неповлияни от класическата музика продължватпродължават да се използват като фолклорни инструменти и не претърпяват никакви промени.<!-- доста дълго и засукано изречение; да се раздели -->
 
Друг период от музиката се оказва важен за ударните, отварянето на класическата музика към света създаването на национални школи например руска, чешка и т.н. Повечето композитори включват народни инструменти характерни за страната, в която живеят, с цел да направят музикални произведения да имат типично национален характер да бъдат свързвани именно със страната в която са създадени. Това довежда до включването на нови ударни инструменти към състава на симфоничния оркестър.
 
В началото на 20 век композиторите се обръщат повече към тембъра и сонорните ефекти; и това е причината за големия инстересинтерес към ударните инструменти.
 
Ксилофони, маримби, балафони, калимби и други доскоро само край колибите из африканските села и джунглите се появяват в симфоничния орестърокрестър редом с цигулки, тромпети, фаготи и арфи.
 
Тракалката в ръката на индианския шаман, изразяваща някакъв ритъм, често на случаен принцип преминава в ръката на професионалния перкусионист в симфоничния оркестър, имащ зад гърба си обучение в музикално училище и консерватория, който чете от своя щим специално написан за целта музикален ритъм от композитора и следи жеста на диригента, за да възпроизведе максимално точно изискваната от него интерпретация.