Ударен музикален инструмент: Разлика между версии

За хората в [[първобитно-общинен стройпраистория|първобитно-общинния строй]] [[музика]]та, [[танц]]а или [[театър]]а не са съществували като самостоятелни понятия. Материалите, които са използвали за инструменти, са били от растения или животни, първите [[барабани]] не са имали резонатор от [[дървесина|дърво]], а са били изкопавани дупки в земята с различен диаметър, върху които са били опъвани кожи закрепени непосредствено за пръстта, [[кост]]и с различна дължина, които са нанизвали подобно пластините на днешните [[ксилофон]]и. Заедно с това са се използвали [[челюсти (музикален инструмент)|челюсти]] на различни животни, за да издават тракащ звук.

Отделянето на [[църковна музика|църковната музика]] от типчнотипично фолклорната музика довежда до нов тласък в самото развитие на музиката, но дори и в днешно време при някои от племената в Африка няма рязка граница между военна (маршова) музика, църковна и фолклорна музика. Основополагащ е моментът, в който католическата църковна музика в западна Европа започва да става светска и композитори като Бах, които дотогава пишат произведения с религиозен характер, получават по-голяма свобода да творят.

Първите симфонични оркестри били малки по брой на изпълнителите основната част била щрайха (струнната секция на оркестъра) няколко медни и дървени духови инструменти и два тимпана като представители на пекусионнатаперкусионната секция.

Тимпаните се настройвали на [[тоника]]та и доминантата на съотетнотосъответното произведение, което се свири. Промяната на тона, която се нарича престройване, била много бавна, тежка и трудна.

Ново вливане на ударни инструменти идва по време на срещата между ориентаОриента и западно -европейската музика. В класическата музика се появява мода, при която елементите на ориенталската музика стават популярни, дори Моцарт пише произведение което нарича ''„Турски марш“''.

Много от типично арабските ударни иструментиинструменти идват със завоеванията на турските войски в Европа.

Само за пример, тимпаните претърпяват хиляди промени в техническото си устройство от настройване с въжета или корди, през винтовото настройване, настройването с [[лост]], с въртене на целия корпус на инструмента и се стигне до педалното настройване, което позволява практически свиренето на всякакви тонове много бързо без да е нужна предварителна подготовка, промяната от стандартните 2 до 6 тимпана а в накоинякои случаи до много повече в произведенията на композиторите и от друга страна ударни инструменти като някои барабани в Азия и Африка, които през същия период неповлияни от класическата музика продължватпродължават да се използват като фолклорни инструменти и не претърпяват никакви промени.<!-- доста дълго и засукано изречение; да се раздели -->

В началото на 20 век композиторите се обръщат повече към тембъра и сонорните ефекти; и това е причината за големия инстересинтерес към ударните инструменти.

Ксилофони, маримби, балафони, калимби и други доскоро само край колибите из африканските села и джунглите се появяват в симфоничния орестърокрестър редом с цигулки, тромпети, фаготи и арфи.