Мароко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 129:
[[zh:摩洛哥]]
[[zh-min-nan:Morocco]]
Страната има площ 446.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Алжир - 1 350, Испания - 13, Западна Сахара - 490, Атлантическия океан - 2 934 и Средиземно море - 512. В нейните предели е най-високата западна част на Атласките планини (Ер Риф, Среден и Висок Атлас), достигаща 4 165 м. (вр. Джебел Тубкал). На запад и изток - равнини и платото Мароканска месета, а на юг и югоизток - части от пясъчната и камениста Сахарска пустиня.
Климат - предимно субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 10 - 12 градуса Сº, юли 24 - 28 градуса Сº. Най-големи валежи - над 1000 мм падат в Западен Риф и отчасти в Среден Атлас, а най-малки - на изток и югоизток - под 200 мм. Речната мрежа е представена главно от временни потоци - уеди (Ум ер Рбия, Себу, Тенсифт, Сус и Мулуя). Горите заемат около 12 % от територията, субтропични - маслини, дъб, кедъру туя, акация, шамфъстък, палми и др.
Население - 29 660 хил. ж. Гъстота - 66.4 жит. на кв.км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 68 г.
Етнически състав - марокански араби - 74.2 %, бербери - 25.2 % (от тях шльох - 43.3 %, тамазихт - 34.2 %, риф - 18.0 %, оазисни бербери - 4.5 %), европейци - 0.3 %, други - 0.3 %.
Официален език - арабски, говорими - марокански диалект на арабския (дериджа), френски, испански и берберски.
Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 99.4 %, християни (католици) - 0.4 %, други - 0.2 %. Извън сраната живеят над 500 хил. души (главно в Западна Европа), а след 1960 г. от Мароко се изселват около 500 хил. французи, испанци, евреи и др. Градско население - 51 %.
Столица - Рабат (1.6 млн. ж.). По-големи градове - Казабланка (3.4 млн. ж.), Маракеш (1.7 млн. ж.), Фес (1.2 млн. ж.), Тенджер (650 хил. ж.), Тетуан (280 хил. ж.), Уджда (500 хил. ж.), Агадир и др. Около 9% от населението на страната водят номадски или полуномадски начин на живот.
Административно деление - 16 области.
По-важни исторически събития и дати - най-древното неселение са берберите; 1200 г. пр. Хр. - по северното крайбрежие се проявяват колонии на финикийците; VII в. пр. Хр. - територията е под властта на картаген; II в. пр. Хр. - Римско владичество; V в. - нашествия на вандалите; VI в. - Мароко влиза в състава на Византийската империя; 702 - 711 г. - арабите нахлуват и разпространяват исляма; ХI в. - държава на Алморавите; ХV в. - испанци и португалци завземат част от крайбрежието; 1844 г. - Франция нахлува в Мароко - начало на продължителни войни и стълкновения; 1912 г. - 80 % от територията на Мароко са под френско влияние, останалата част е испанска. Тенжер е международна зона; 1942 г. - настаняват се англо-американски войски; 1945 г. - възстановяване на френския протекторат; 2 март 1956 г. - Мароко е обявена за независима държава; 1975 г. - Испания предава Западна Сахара под административно управление на Мароко и Мавритания; 1979 г. - Мавритания се отказва от претенции към своята част от Западна Сахара, която е завзета от Мароко. Въоръжени стълкновения между Мароко и фронта за освобождение на Западна Сахара (Полиса-Рио) се водят до 1991 г.; август 1999 г. - умира крал Хасан II, наследява го синът му Мохамед V.
Държавно устройство - конституционна монархия. Глава на държавата и правителството е кралят, който е както светски, така и духовен водач "повелител на правоверните". Той е и главнокомандващ, назначава премиер-министъра и членовете на правителството, губернаторите на провинциите. Висш законодателен орган - еднопалатен парламент (325 души).
Парична единица - дирхам (DH) = 100 сантима
Стопанство - аграрна страна с относително добре развита добивна промишленост. В селското стопанство са заети 40 % от активното населените. На страната се падат 70 % от световните запаси на фосфати и 30 % от световния експорт. Разработват се находища на кобалт, олово, манган, цинк, мед и др. Развива се машиностроене, химическа промишленост и др. Обработват се 20 % от територията на страната. Отглежда се ечемик, пшеница, царевица, просо, сорго, овошки и картофи. Мароко е един от световните производители и износители на цитруси. Развито е лозарството и отглеждането на маслини. Животновъдството е пасбищно. Отглежда се едър рогат добитък, овце, кози и камили. Важен стопански отрасъл е морският риболов.
Транспорт - Мароко има добре развита транспортна инфраструктура - 60 хил. км. Шосета, 2 000 км ж.п. линии, 10 международни летища и големи морски пристанища (Казабланка, Танжер, Сафи).
Туризъм - историческите паметници и добре развитата туристическа инфраструктура са предпоставка за доброто развитие на отрасъла - 3.2 млн. туристи, годишно.
| |||