Меру (вулкан): Разлика между версии

[[Картинка:Tanzania-Mount Meru NASA-PIA03356.jpg|дясно|мини|300п|Топографско изображение на вулкана Меру]]

 

Първият европеец, който описва планината Меру е немският изследовател Карл фон дер Декен, достигнал тази област през 1862 г. През 1882 г. отново е описана от немския военен лекар и изследовател на Африка Густав Фишер, а през следващата година — и от шотландския изследовател Джоузеф Томсън. През 1887 г. австро-унгарският граф Самуел Телеки и членовете на неговата експедиция проникват през гъстите гори по ниските склонове на планината и оттам виждат Килиманджаро.(2) Името на първия европеец, изкачил Меру е спорно. Предполага се, че това е Carl Uhlig през 1901 или доктор Фриц Йегер през 1904 г.(1)(2)

Меру се намира в северната част на Танзания на около 70 км(7) от Килиманджаро и в ясно време от тук се вижда връх Ухуру.(1)(2) На юг в подножието му се намира град Аруша, на югозапад се простира Масайската степ, на изток е платото Shira и след него връх Кибо, а на северозапад се виждат териториите око ло езерото Натрон.(11)

 

Съществуват данни, че някога планината е била по-висока от Килиманджаро, но върхът и се е сринал след едно масивно изригване на вулкана.(3) Най-високият връх на планината се нарича Връх на социализма и се издига на около 4565 м.(10) над морското равнище, доминирайки над ландшафта на парка. Това име на върха все по-рядко се използва, като обикновено се заменя с Меру. На върха е поставено двуметрово метално знаме на Обединена република Танзания, както и издълбан в бетонна плоча надпис, маркиращ точната височина и името на върха.(2)

Доста по-ниско от него се намира връх Малък Меру, издигащ се на 3795 m над морското равнище.(14) Малък Меру е почти гол.(4)

Билото минава по западния край на калдерата, над драматичния и все още активен Пепелен конус вътре в нея.(5) Вътрешността на кратера и по-ниските склонове са гъсто залесени и са смесица от гъсти гори и голи скали. Горната част на склоновете обаче представляват голи безплодни пространства от черен вулканичен прах и случайни огромни застинали парчета лава. До върха се стига по тясно, голо било, откъдето се разкрива прекрасна панорамна гледка към Пепелния конус на планината.(3) Върхът на планината се намира точно под прага на вечния сняг, така че по склоновете му няма ледници или снежни полета.(5)

 

 

Планината Меру попада в зона с два сезона – сух от от юли до март и дъждовен.(2) На около 3500 м. надморска височина обикновено се струпват облаци, така че върхът на планината често е скрит от погледа.(3)

Меру представлява активен стратовулкан с ширина на калдерата 5 км. Преди около 7800 години при едно от силните си изригвания, вулканът е избухнал странично, при което е разрушил източните си склонове, докато тези на север, юг и запад са останали непокътнати. По тази причина най-високата част на вулканичния конус има формата на подкова, отворена на изток. При тази ерупция масивни отломки и потоци от вода, вулканична пепел, пемза и други минерали стигат чак до западните части на Килиманджаро.(12) Следите от това изригване обхващат 1500 кв.км. на североизток, изток и югоизток.(13) От дъното на кратера се издига нов тесен конус от парчета застинала лава и огромни скали, изкачващи се нагоре по кратерния склон и стигащи почти до върха.(3) По всички страни на вулкана се наблюдават паразитни конуси и куполи от лава, а долната северна част е обсипана с маари.(12)

 

Планината завършва със стръмен конусовиден връх, а една от отвесните скали се издига над 1500 м. над дъното на кратера и е призната за една от най-високите скали в света.(2)(4) През последните 100 години са докладвани слаби изригвания, като при тях пепелният конус продължава да увеличава височината си.(2) Последното изригване, което е съвсем слабо, става през 1910 г.(12)

 

Четирите известни изригвания на Меру:(15)

5850 г.пр.н.е. (предполагаема година) – Изригването е експлозивно, става централно от калдерата. Потичат кални потоци, лахари, лава, а отломки се пръскат на голямо разстояние.

1886 г. - изригване от Пепелния конус с вулканичен експлозивен индекс 0, т.е. Изхвърлят се по-малко от 10000 m³ материал, а височината е под 100 метра. По склоновете се стичат лавови потоци.

26 октомври 1910 г. - Експлозивна ерупция от Пепелния конус с вулканичен експлозивен индекс 2, т.е. изхвърлят се над 1000000 m³ вулканичен материал, а пепелта се издига на височина между 1 и 5 km. По склоновете се стичат лавови потоци. Изригването приключва на 22 декември 1910 г.

По-големи вулканични конуси, надморската им височина и местоположение:(14)

: Малък Меру - 3795 m - 3.22°S 36.78°E

Songe - 3.15°S 36.78°

Tululusia – 3.23°S 36.83°E

 

Изкачването на планината минава през няколко различни растителни пояси, всеки с характерния за него животински свят. По-сухолюбивите гори в долните части постепенно отстъпват на гъстите тропически гори, които още по-нагоре преминават в храстовидна растителност. Към върха на планината, растителността се състои от редки и ниски храсти, които накрая преминават в пусти, голи хълмове.(16)

Гъстите гори са изпъстрени с многобройни видове пеперуди, хамелеони и по-малки влечуги.(6)

 

 

Южните и източните склонове на планината са гъсто населени. Тъй като са изложени на ветрове, които донасят до тях дъждоностни облаци и са добре напоявани, по тях са организирани обширни кафеени плантации.(10)

 

 

Достигането на върха пеш изисква 3-4 дни сериозно изкачване. Има един добре маркиран официален път до него, по който са разположени две хижи. Неофициалните маршрутите по западните и северните склонове на планината са незаконни. Туристите задължително са придружени от рейнджъри, тъй като често се срещат значителен брой бизони и други диви животни. Най-подходящото време за такова дълго и трудно пътуване е между юни и октомври и от декември до февруари.(1)

Маршрутът „Момела“ започва от входа „Момела“ в източното подножие на планината на 1500 m надморска височина.(2) След около два часа достига до водопада Maio и няколко живописните поляни.(16) Пресича река Ngarenanyuki и се промушва под изрязана арка в огромно смокиново дърво.(11) Преминава край върх Малък Меру (3 820 m), по северния ръб на кратера и по билото достига до върха. Първата хижа по този маршрут „Мириакамба“ се намира на 2514 m надморска височина и може да бъде достигната по два начина.(1) Единият е по по-кратък, но доста стръмен път, а другият - по-лек маршрут с по-плавно изкачване, който на някои места минава покрай река Jekukumia.(1)(9) Съществува и път, сравнително подходящ за коли, който стиго почти до самата хижа.(3) В близост до нея, се виждат останки от сечища и дъскорезници от колониалната епоха, както и открити тревни площи, останали след тяхната дейност. Между „Мириакамба“ и следващата хижа „Saddle Hut“, почти по средата на пътя се намира, местността Elephant Ridge, от която се открива прекрасна гледка към кратера и Пепелния конус. Пътят до хижата минава през обширни терени с храстовидна растителност и отнема от 4 до 6 часа изкачване, а самата тя е разположена на надморско ниво 3570 m.(1)(3) Всъщност „Saddle Hut“ представлява струпване на няколко бараки, изградени съвсем близо една до друга в седловината между двата върха на планината – Меру и Малък Меру.(3)(4) Пътят е стръмен и често разкалян. Разстоянието от нея до върха се изминава за около 5 часа. По пътя на 3800 m надморска височина е разположена местността Rhino Point, а на 4350 m - Cobra Point, от която до върха се стига за един час доста стръмно изкачване. При сериозно застудяване или при силни ветрове преминаването над Rhino Point е изключително трудно.(3) Счита се, че разходката по кратерния ръб дава възможност да се види една от най-впечатляващите гледки в света.(1)