Закон за запазване на енергията: Разлика между версии

редакция без резюме
м (r2.6.4) (Робот Добавяне: af:Behoud van energie)
Редакция без резюме
'''Законът за запазване на енергията''' е основен природен закон, изведен емпирически и е един от няколкото закони за запазване във [[физика]]та. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е [[константа]] по отношение на [[време]]то, т. е. се запазва с времето. Казано по друг начин, [[енергия]]та може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена.
 
Законът за запазване на енергията е универсален и се среща в различни раздели на физиката. Например в [[механика|класическата механика]] той се проявява в съхраняването на [[механична енергия|механичната енергия]] (сумата от потенциалната и кинетичната енергия на системата). В [[термодинамика]]та се проявява в първия закон на термодинамиката, който твърди, че пълният входящ енергиен поток в една система трябва да е равен на пълния изходящ енергиен поток на системата плюс вътрешната енергия на системата. Първият закон на термодинамиката изключва възможността за [[вечен двигател]] (перпетуум мобиле) от първи род. В теорията на относителността на Айнщайн е показано, че енергията и масата са едно и също нещо и не могат да съществуват едно без друго. Новото е, че материалните частици (съдържащи атоми) могат да бъдат превърнати в нематериални форми на енергия, каквито са светлината или топлината. По този начин в една изолирана (затворена) система въпреки че материята и „чистата енергия“ могат да се превръщат една в друга, цялата маса и цялата енергия на системата остава константа с времето за всеки наблюдател. Ако енергия в каквато и да е форма напусне тази система, то масата на системата намалява в съответствие със загубата.
 
Днес понятието ''запазване на енергията'' се отнася за сумарната енергия на една такава система във времето. Тази енергия е съставена от всички форми на енергия, притежавани от системата.