Меру (вулкан): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 31:
Меру се намира в северната част на Танзания на около 70 km<ref name="Wild "/> от Килиманджаро и в ясно време от тук се вижда връх [[Ухуру]].<ref name="About"/><ref name="Summit"/> На юг в подножието му се намира град Аруша, на югозапад се простира [[Масайска степ|Масайската степ]], на изток е [[плато]]то Шира и след него връх Ухуру (Кибо), а на северозапад се виждат териториите около [[езеро]]то [[Натрон]].<ref name="Victoria">{{en икона}} [http://s243760778.onlinehome.us/victoria/trekking/mt-meru/ Victoria Expeditiona, Tanzania/Mount Meru]</ref>
 
Съществуват данни, че някога планината е била по-висока от Килиманджаро, но върхът и&#768; се е сринал след едно масивно изригване на [[вулкан]]а.<ref name="Climb">{{en икона}} [http://www.bootsnall.com/articles/08-08/climbing-mt-meru-1-of-2-tanzania.html Climbing Mt. Meru, Tanzania]</ref> Най-високият връх на планината се нарича '''Връх на социализма''' и се издига на около 4565&nbsp;m<ref name="Brit">{{ en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/376473/Mount-Meru Encyclopædia Britannica/Mount Meru]</ref> [[Надморска височина|над морското равнище]], доминирайки над [[ландшафт]]а на парка. Това име на върха все по-рядко се използва, като обикновено се заменя с Меру. На върха е поставено двуметрово метално [[знаме]] на Обединена република Танзания, както и издълбан в [[бетон]]на плоча надпис, маркиращ точната височина и името на върха.<ref name="Summit"/>
 
Доста по-ниско от него се намира връх '''Малък Меру''', издигащ се на 3795&nbsp;m над морското равнище.<ref name="Info"/> Малък Меру е почти гол.<ref name="Peaks">{{en икона}} [http://www.paulgross.com/tanzania/merupeaks.htm Peaks of Meru]</ref>
Ред 39:
== Климат ==
[[Картинка:Mount Meru, Tanzania.jpg|ляво|мини|300п|Пътят по билото на планината Меру към най-високия връх - Връх на социализма]]
Планината Меру попада в зона с два сезона – [[Сух сезон|сух]] от от юли до март и [[Дъждовен сезон|дъждовен]].<ref name="Summit"/> На около 35003&nbsp;500&nbsp;m надморска височина обикновено се струпват [[Облак|облаци]], така че върхът на планината често е скрит от погледа.<ref name="Climb"/>
 
== Геология ==
Ред 45:
Меру представлява активен стратовулкан с ширина на калдерата 5 km. Преди около 7&nbsp;800 години при едно от силните си изригвания, вулканът е избухнал странично, при което е разрушил източните си склонове, докато тези на север, юг и запад са останали непокътнати. По тази причина най-високата част на вулканичния [[конус]] има формата на [[подкова]], отворена на изток. При тази ерупция масивни отломки и [[лахар]]и (потоци от [[вода]], вулканична пепел, [[пемза]] и други [[минерал]]и) стигат чак до западните части на Килиманджаро.<ref name="Global "/> Следите от това изригване обхващат 1&nbsp;500 km<sup>2</sup> на североизток, изток и югоизток.<ref name="oreg">{{en икона}} [http://volcano.oregonstate.edu/vwdocs/volc_images/africa/meru.html Meru, Tanzania]</ref> От дъното на кратера се издига нов тесен конус от парчета застинала лава и огромни скали, изкачващи се нагоре по кратерния склон и стигащи почти до върха.<ref name="Climb"/> По всички страни на вулкана се наблюдават паразитни конуси и [[Вулкан|куполи от лава]], а долната северна част е обсипана с [[маари]].<ref name="Global "/>
 
Исторически активният Пепелен конус е плод на многократни изригвания на вулкана в по-ново време. Представлява симетричен конус, завършващ с кратерен отвор, разположен доста по-ниско от върха, на дъното на опустошената от ерупции калдера.<ref name="Climb"/> Между него и стената на калдерата има втори отдушник, от който понякога изтича лава и постепенно запълва голяма част от дъното и&#768;.<ref name="Global "/> Съществуват и няколко малки конуса и кратери, които са резултат от множествомножеството епизоди на вулканичнатавулканична дейност.<ref name="Wild "/> По високите склонове през различни по размер пукнатини се издигат изпарения, а от други извират горещи води. Това говори за високи [[Температура|температури]] близо до повърхността и е един от факторите, които определят вулкана като действащ.<ref name="Victoria"/>
 
Планината завършва със стръмен конусовиден връх, а една от отвесните скали се издига над 1&nbsp;500&nbsp;m над дъното на кратера. иТя е призната за една от най-високите скали в света и е притегателна сила за алпинисти от целия свят.<ref name="Summit"/><ref name="Peaks"/>

През последните 100 години са докладвани слаби изригвания, като при тях пепелният конус продължава да увеличава височината си.<ref name="Summit"/> Последното изригване, което е съвсем слабо, става през [[1910]]&nbsp;г.<ref name="Global "/>
 
== Вулканична активност ==
 
Известни са четири изривания на вулкана Меру, като годините на ерупция на някои от тях не са уточнени:<ref name="Eruptive">{{ en икона}} [http://www.volcano.si.edu/world/volcano.cfm?vnum=0202-16=&volpage=erupt&VErupt=Y&VSources=Y&VRep=N&VWeekly=N Global Volcanism Program/Eruptive History/Meru]]</ref>
* 5850 г.пр.н.е. (предполагаема година) – Изригването е експлозивно, и става централно от калдерата. Потичат [[кал]]ни потоци, лахари, лава, а отломки се пръскат на голямо разстояние.
* 1878 ± 1 година – експлозивно изригване от централния отдушник с [[вулканичен експлозивен индекс]] 2, т.е. изхвърлят се над 1&nbsp;000&nbsp;000 m<sup>3</sup> вулканичен материал, а пепелта се издига на височина между 1 и 5 km. По склоновете се стичат лавови потоци.
* 1886 г. - изригване от Пепелния конус с вулканичен експлозивен индекс 0, т.е. изхвърлят се по-малко от 10&nbsp;000 m<sup>3</sup> материал, а височината е под 100 метра. По склоновете се стичат лавови потоци.
Line 60 ⟶ 62:
[[Картинка:Mont Méru vue sur Ash Cone.JPG|дясно|мини|350п|Пепелният конус]]
[[Картинка:Mount Meru Caldera.jpg|дясно|мини|350п|Калдерата на Меру]]
По-големите вулканични конуси, съпътстващи Меруглавния конус, надморската им височина и местоположение:<ref name="Info"/>
* Малък Меру - 3795 m - 3,22°S и 36,78°E
* Пепелен конус - 3669 m – 3,23°S и 36,77°E
Line 75 ⟶ 77:
== Флора и фауна ==
 
Изкачването на планината минава през няколко различни растителни поясипояса, всеки с характерния за него животински свят. По-сухолюбивите гори в долните части постепенно отстъпват на гъстите [[Екваториални гори|тропически гори]], които още по-нагоре преминават в [[храст]]овидна растителност. Към върха на планината, растителността се състои от редки и ниски храсти, които накрая преминават в пусти, голи [[хълм]]ове.<ref name="Exper">{{ en икона}} [http://www.tanzania-experience.com/tanzania/mount-meru-climbing/mt-meru-tanzania.php Tanzania-Experience/Mont Meru Climbing]</ref>
 
В подножието на планината преобладават [[Акация|акациеви]] гори и савани.<ref name="Climb"/> Склоновете на вулкана са изключително [[Почвено плодородие|плодородни]], с много потоци и гъсти гори. По тях шумят каскади от планински потоциручеи, спускат се [[водопад]]и, расте яркочервена [[книфофия]] ''(Kniphofia uvaria)'', а от дърветата висят снопове [[испански мъх]]. По-високите зони са обсипани с гигантски [[Лобелия|лобелии]], които достигат до 12 m височина, за разлика от около 50 сантиметровите си представители в [[Европа]]. Тук често се срещат ярко розовата горска [[слабонога]] (циганче) и [[калуна]]та ''(Calluna vulgaris)'' - пълзящ вечнозелен храст с розови цветове.<ref name="Arusha">{{ en икона}} [http://www.tanzaniaparks.com/arusha.html Tanzania National Parks, The official website/Arusha National Park]</ref> За няколко месеца след кратките дъждове през ноември склоновете на планината се изпъстрят с яркочервените кълбовидни цветове на [[Слонско ухо|слонското ухо]] ''(Scadoxus Multiflorus)''. Върху планинската стръмнина се намира и свещеното [[Хвойна|хвойново]] дърво, под което племената са провеждали жертвени церемонии по време на продължителна суша.<ref name="Somali">{{en икона}} [http://www.somalipress.com/guides/national-parks/arusha-national-park.html Somali Press – Arusha National Park]</ref> Тропическите гори обхващат териториите до 2&nbsp;900 m надморска височина.<ref name="Brit"/>
 
Вътрешността на кратера и по-ниските склонове са гъсто залесени и са смесица от буйни гори и голи скали.<ref name="Arusha"/> Горната част на склоновете обаче представляват голи безплодни пространства от черен вулканичен прах и случайни огромни застинали парчета лава.<ref name="Climb"/>