Марин Георгиев (поет): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ADA EFTIMOVA (беседа | приноси)
Нова страница: Марин Георгиев е български поет, преводач, културен журналист. == Биография == Марин Ге...
 
ADA EFTIMOVA (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== Биография ==
Марин Георгиев е роден на [[9 април]] [[1946]] г. в с. Биволаре, [[Плевен]]ско. Завършва Техникум по механотехника в [[Плевен]] и българска филология във ВТУ “Кирил и Методий”. Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците “Учителско дело”, “Народна“[[Народна младеж”младеж]]”, “Пулс”“[[Пулс]]” и “Литературен“[[Литературен фронт”фронт]]”.
 
== Обществена дейност ==
В края на [[1981]] г. той е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти, после и в Съюза на българските преводачи.
 
В края на декември [[1990]] г. е назначен за зам.-главен редактор на органа на СБП “Литературен фронт”, преименуван от новото ръководство в “Литературен форум”.
 
В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата - “Литературен форум - ООД”. На 05.02.5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г., е и собственик.
 
През 1994 г. създава [[Сдружение на българските писатели]], а през 1996 г. - “Форум Българо-унгарска взаимност - 2014”, който е със седалища в [[Будапеща]] и София.
 
== Творчество ==
Принос в документалистиката е романът му разследване “Третият разстрел”.
 
 
== Награди ==
През май 2001 г. Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура - “Про Култура Хунгарика”, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.
 
Първи носител на наградата "Теодор Траянов" в Пазарджик (2012).
 
 
Line 24 ⟶ 26:
 
=== Поезия ===
* “Село” – стихотворения, изд. “Народна младеж”, 1975;
* “Памет” – стихотворения, изд. “Народна младеж”, 1979;
* “От първо лице”, стихотворения, изд. “Български писател”, 1986;
* “Показалец”, - "стихотворна книга", изд. “Георги Бакалов”, Варна, 1986.
 
=== Проза ===
* “Праг”, проза, изд. “Народна младеж”, 1981;
* “Когато главнята стане дърво”, публицистика, изд. на “Отечествения фронт”, 1987;
* “Показания” -, поезия и проза, изд. “Народна младеж”, 1990;
* “Записки на слугата”, мемоари, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991;
* “Третият разстрел”, - "роман–разследване", Военно издателски комплекс “Св.Георги Победоносец”, изд. “Литературен форум”, 1993;
* “Крах на митологията”, литературно-критически статии, УИ “Св. Климент Охридски”, Съюз на филолозите, 1994;
* “Здравей, разбойнико”, УИ “Св. Климент Охридски”, 1995;
* “Отворена книга”, - "личен роман", ИК “Хермес”, Пловдив, 2011
 
=== За деца ===
* “От игла до конец” -, стихотворения за деца, изд. “Български писател”, 1984;
* “С Петър и Марина у дома и в детската градина”, стихотворения за деца, библиотека “Славейче”, 1986
* “Скарали се две петлета”, стихотворения за деца, изд. “Отечество” 1988;
* “Числа от букви”, стихотворения за деца, Военно издателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, 1994.
 
Line 49 ⟶ 51:
* Ищван Шинка, “Под безмилостните звезди”, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, изд. “Българска сбирка”, 2006;
* Ищван Шинка, “Поле и мечти”, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, второ допълнено издание - “Литературен форум”, 2010.
 
== Външни препратки ==
* [http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14017&sid=36 Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия "Теодор Траянов"]