Константин Павлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Роден е на [[2 април]] [[1933]] г. в бившето [[село]] [[Витошко]], [[Област Перник|Пернишко]] (днес територията му е част от дъното на [[язовир]] "[[Студена (язовир)|Студена]]"). Завършва гимназия през [[1952]] г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „[[Български писател]]“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „[[Литературен форум]]“ (1963) и „[[Мултифилм]]“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „[[Българска кинематография]]“. През същата година е приет за член на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]], а през 1980 г. е избран за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава [[Анна Ахматова]] искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на [[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[испански език|испански]], [[немски език|немски]], [[полски език|полски]], [[руски език|руски]], [[сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[унгарски език|унгарски]] и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните [[експериментално кино|експериментални]] [[българско кино|български филми]]. Носител е на националната награда за поезия „[[Никола Фурнаджиев (награда)|Никола Фурнаджиев]]“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“ (2005) за принос към българската поезия и [[драматургия]] и към развитието на [[
== Книги ==
=== Поезия ===
Line 29 ⟶ 30:
* Спомен за страха (1998)
* Надпяване (2001)
* Стихове (2002) — първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.
===
* Записки 1970–1993 (2000, 2002)▼
* Пиеси (2002)▼
* Сценарии (2002)▼
* Избрани интервюта (2006)▼
* Персифедрон (2007) — пиеси, стихове, записки▼
== Филмография ==
'''Като сценарист:'''
* [[Съдбата като плъх]] (2001)
Line 48 ⟶ 57:
* [[Живот до поискване]] (1987)
▲* Записки 1970–1993 (2000, 2002)
▲* Пиеси (2002)
▲* Сценарии (2002)
▲* Избрани интервюта (2006)
▲* Персифедрон (2007) — пиеси, стихове, записки
* Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека “Личности”. Книга четвърта. С.: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
* [[Ани Илков]]. Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов. С.: Полис, 2010. ISBN 9789547960312.
== Външни препратки ==
Line 64 ⟶ 68:
* [http://mail.slovo.bg/old/litforum/010/5kpavlov.htm Константин Павлов с Награда „Никола Фурнаджиев“]
* [http://mail.slovo.bg/old/litvestnik/205/lv0205010.htm „Хюбрисът на моралната памет“ — Ани Илков за Константин Павлов]
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2238/konstp.htm Константин Павлов, доносчик срещу извървяното] Статия на Александър Кьосев във вестник "Култура", 2002 г.
{{СОРТКАТ:Павлов, Константин}}
| |||