Арадо 196: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: hu:Ar 196 |
Музеен експонат |
||
Ред 48:
Въоръжението е: две 20-mm оръдия [[MGFF]] в конзолите на крилата и една 7,92 mm синхронизирана картечница [[MG 17]] в носовата част на тялото вдясно. В кабината на наблюдателя на картечна установка от тип "К" е монтирана 7,92-mm картечница [[MG 15]]. Бомбовото въоръжение се окачва на 2 подкрилни пилона [[ЕТС50]], предназначени за окачване на [[Бомба|бомби]] с калибър до 50 kg. Хвърлянето на бомбите може да се осъществява и от двете кабини.
==
* Модификация Ar -196А-3
* Размах на крилете 12,44 m
Ред 68:
==Музеен експонат==
В експозицията на [[Музей на авиацията, Пловдив|Музея на авиацията, Пловдив]] се намира единственият в света Arado Ar 196 от варианта А-3, който е и сред най-добре запазените в света екземпляри на Ar 196. В Музея на морската авиация на САЩ към Националния музей на авиацията и космонавтиката се съхранява Arado Ar 196, бил на въоръжение на тежкия германски крайцер Принц Ойген (Prinz Eugen).
''"Десетилетия самолетът бе един от най-забележителните екземпляри на Военноморския музей във Варна. В един момент, под предлог, че е "фашистки" и вероятно е преследвал съветски подводници в Черно море, самолетът бе разрушен и изхвърлен в района на Побитите камъни край Варна. ''
''За спасяване и възстановяване на самолета в предишния му вид огромна заслуга има о.з. полковник Йорго Керанов, по това време действащ пилот на вертолет, както и инженерите, техниците и работниците от Вертолетния полк - Варна."'' <ref> Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Самолетите на България част първа от „Блерио“, до „Месершмит“, Издателство „Литера Прима“, София, 1996, с. 198. IBSN 954-8163-57-8</ref>
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||