Георги Бакалов (медиевист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
Роден е в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) през [[1943]] г. в семейството на учител. През 1963 г. завършва средното си образование в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ в Черепиш, където баща му е бил интерниран. През 1971 г. завършва с отличие Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 г. е назначен за хоноруван, а от 1975 г. — за редовен асистент по история на [[Византия]] в Историческия факултет на Софийския университет. През 1981 г. защитава дисертация на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и започва да чете основния курс по предмета. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци" (София, 1993). Специализирал в [[Солунски университет|Солунския университет]], както и в Центъра по византийски проучвания в Солун.
 
През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. — декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 г. е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност, а след това и за заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. През септември 2009 г. е назначен за председател на [[Държавна агенция "Архиви"]], през март 2011 г. излиза в пенсия.
 
Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен, както и с почетен знак на Софийския университет със синя лента. Бил е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при фондация „Тангра-ТанНакРа“, главен редактор на списанията „[[Български векове]]“ и „[[История (списание)|История]]“, член на няколко редакционни колегии на други научни списания.
Ред 46:
[[Категория:Византолози]]
[[Категория:Български учени от Македония]]
[[Категория:Носители на орден Св. Св. Кирил и Методий]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]