Клавдий II Готски: Разлика между версии

В [[268]] г., непосредственно след възкачването си, Клавдий разгромява узурпатора [[Авреол]] в Милано, и отблъсква нападение на [[алемани]]те в Италия през ноември в [[Битка при Гарда|Битката при Гарда]]. Той получава титлата ''Germanicus Maximus''.
Междувременно Испания и [[Аквитания]] напускат Галската империя на [[Тетрик I|Тетрик]] и доброволно преминават отново към властта на Рим, но на следващата година провинциален Египет е нападнат и завладян от пустинни наемници, пратени от арабското царство [[Палмира]].

През [[269]] г. невиждано по размер дотогава нашествие на [[готи]]те в римските владения около Долен [[Дунав]] принуждава императора да тръгне на военен поход срещу тях. В този случай Рим бил изправен пред масово народно преселение на варварите, които идвали заедно със семействата си и с намерението да останат в Дакия и Мизия. При град Наисус (дн.[[Ниш]]) Клавдий и легионите, които успява да събере, дават серия от решителни битки с готите, наброяващи стотици хиляди. Римляните надделяват над числено превъзхождащия враг. Вероятно [[Битка при Ниш (269)|в тази битка]] загиват над 50 хил. варвари, а още толкова са пленени или заселени като поданици на Рим в [[Илирия]]. След това сражение императорът получава ''postum'' почетното прозвище '''Gothicus''' ''("Готски")''. Тази победа е много важна, тъй като освен военна плячка, римляните получават и голямо количество роби. Също така, след битката много от оцелелите готски воини постъпват на служба в римската армия, а варварите на север от Дунав остават за дълго обезсилени.