Джак Изкормвача: Разлика между версии

 

== Историческа обстановка ==

В средата на 19-ти век [[Англия]] преживява наплив на [[Ирландия|ирландски]] [[имигрант]]и, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от [[Източна Европа]] и царска [[Русия]] се местят в същата географска област.<ref>Kershen, Anne J., «The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders», in Werner, pp. 65-97; Vaughan, Laura, «Mapping the East End Labyrinth», in Werner, p. 225</ref> Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.<ref>[http://booth.lse.ac.uk/ ''Life and Labour of the People in London'' (London: Macmillan, 1902—1903)] (The Charles Booth on-line archive) retrieved {{Nowrap|5 August}} 2008</ref><ref>{{cite web |url= http://www.lavanguardia.es/el-lector-opina/noticias/20090319/53662923497/underclass-un-problema-en-reino-unido-estado-estados-unidos-margaret-thatcher-the-sunday-times-gordo.html|title= 'Underclass'|access date=10 september 2010 |autor= Eduardo Monleón}}</ref>

 

 

== Хронология на убийствата ==

Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати<ref>Woods and Baddeley, p. 20</ref>, като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“.<ref name="met">{{Citation |url=http://www.met.police.uk/history/ripper.htm|title=The Enduring Mystery of Jack the Ripper|publisher=London Metropolitan Police|accessdate={{Nowrap|31 January}} 2010}}</ref><ref>Cook, pp. 33–34; Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 3</ref> Мненията варират взависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат канонични, а именно тези на Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Всички те са извършени през [[1888]] г. в Източен Лондон. Сведенията са взети от записките на сър [[Мелвил Макматън]] от [[1894]] година, които излизат на показ едва през [[1959]] г.