Лазар Паяков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26:
През 1887 година Паяков става учител и директор на основаната малко по-рано от братя Ценови [[Търговска гимназия (Свищов)|Търговска гимназия]] в [[Свищов]].{{hrf|Ташев|1999|353-354}} Там през 1888 година започва да издава списание „Промишленост“ - първото българско икономическо списание. В Свищов Лазар Паяков среща и съпругата си Райна Константинова, братовчедка на писателят и политик [[Алеко Константинов]]. Остава в града до 1893 година, след което се преселва във [[Варна]], където се занимава с търговска дейност, а от 1895 до 1902 година е председател на Варненската търговско-индустриална камара.{{hrf|Ташев|1999|353-354}} През този период Паяков ръководи варненския клон на свързаната с [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] банка „[[Гирдап]]“. В 1899-1900 година е директор на Солунската гимназия.{{hrf|Ванчев|1970|293}}
[[Картинка:Payakoff.jpg|мини|ляво|Лазар Паяков]]
През 1903 година става министър на финансите в кабинета на [[Рачо Петров]], а след това и в кабинетите на [[Димитър Петков]], [[Димитър Станчов]] и [[Петър Гудев]].{{hrf|Ташев|1999|353-354}} През 1907 година за кратко е временно управляващ Министерството на народното просвещение.{{hrf|Ташев|1999|353-354}} За времето, през което Паяков е финансов министър са сключени няколко външни държавни заема (през 1903, 1905 и 1907 година), които играят важна роля за стопанския подем в предвоенното десетилетие, а част от тях е използвана за въоръжаване на българската армия. В 1907 гдинагодина като финансов министър заедно с [[Никола Генадиев]] е против [[Закриване на Софийския университет (1907)|закриването на университета]] след освиркването на цар Фердинанд в Народния театър.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 969. ISBN 954321056X</ref>
 
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че Лазар Паяков използва пребиваването си в правителството за лично облагодетелстване, като прилага разнообразни [[Корупция|корупционни]] практики. Към август 1903 година търговското дружество „Паяков и Вълов“ има необслужвани задължения към [[Българска народна банка]] от 12 хиляди лева, които веднага след това са разсрочени, а до 1908 година са изплатени. Фирмата има и дълг от над 150 хиляди лева към [[Българска търговска банка]], но през 1904-1905 година делът на Паяков е изкупен и опростен, частично от „Гирдап“, частично от самата Търговска банка. С тези и други подобни операции за по-малко от 5 години той изплаща дълг за над 200 хиляди лева при годишна заплата 12 хиляди лева, без да се вземат предвид новопридобитите активи.{{hrf|Аврамов|2007|212-217}}