Мястото и датата му на раждане не са известни. През 1885 година взема активно участие в Съединението на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]]. ОТРаботи като адвокат в Пловдив и известно време е съдружник на [[Никола Генадиев]], с когото по-късно стават врагове.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 982. ISBN 954321056X</ref> От 1889 година е член на Народнолибералната партия (стамболовисти).<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-Х</ref>. Също така е председател на тринадесетото обикновено народно събрание. През 1905 година е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
