Мишел Ней: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be-x-old:Мішэль Нэй |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 16:
Импулсивен и смел войник, Ней става въплъщение на войнишкия добродетел „да водиш от фронта“. Когато бил на кон става неустрашим, а и е бил отличен фехтовач. Началниците му нямало как да не забележат неговия талант. Повишенията не закъсняват: назначен е за лейтенант след [[Битка при Валми|битката при Валми]] ([[20 септември]] [[1792]]) и е произведен в чин на следващия месец. Той служи под началството на [[Дюмурие]] в [[Северна армия|Северната армия]] и участва в битката при Жемап ([[6 ноември]] [[1792]]). Ней е адютант на генерал Колан ([[октомври]] [[1792]] — [[юли]] [[1793]]) и е повишен в капитан на [[12 април]] [[1794]] г. През юни [[1794]] г. той се прехвърля в [[Самбър е Мьоз]] (Sambre-et-Meuse) и е ранен в рамото при обсадата на [[Майнц]] (есента на [[1795]]). Заради своите способности и храброст на бойното поле, Директорията настоява, против желанието на Ней, той да приеме чин бригаден генерал на [[15 август]] [[1796]] г. Той се бие и печели в битката при [[Кирхберг]] на [[19 април]] [[1797]], но е пленен от [[Австрия|австрийците]] при [[Гисен]] на следващия ден. След две седмици е пуснат на свобода след като е разменен с австрийския генерал Хок.
Ней е направен дивизионен генерал <!-- General of Division
По това време той е предан [[Бонапартизъм|бонапартист]]. През следващия месец поема длъжността на военачалник и дипломат в Швейцария, където се опитва да потуши опитите за бунт, но се връща във Франция за да ръководи военните части в Кампан (Campagne) и Монтрьой (Montreuil) при подготовката им за нахлуване в [[Англия]]. Той става член на маршалата чрез консулски указ от [[19 май]] [[1804]] г. Поема командването на 6<sup>ти</sup> корпус и показва уменията си в [[Улм]], където пресича отстъплението на австрийската армия на генерал Карл Мак фон Лайберих в [[Битка при Елхинген|Елхинген]], като лично води атаката през моста, след която градът е превзет (средата на октомври [[1805]]). След това завладява Тирол, превземайки Инсбрук през ноември [[1805]] г. Преди битката при [[Йена (град)|Йена]] през [[1806]] г.почти му е отрязан пътя за отстъпление и Наполеон е принуден да дойде да го спаси и да се включи в боя, преди да е готов. При последвалото преследване на победената пруска армия, Ней окупира Ерфурт и принуждава крепостта Магдебург да се предаде. На [[8 февруари]] [[1807]] г. пристигането на 6<sup>ти</sup> корпус в Ейлау укрепва духа на отпадналите французи, въпреки че не взема дейно участие в битката.
Ред 22:
От март до май той удържа позициите при Гутщад (днешно [[Добре Място]] в [[Полша]]) срещу австрийците, които са пет пъти повече от 6<sup>ти</sup> корпус.
Ръководи армията на Рейн за кратко през [[1799]] г. Неговата подкрепа е решаваща за победата на Наполеон при [[Фридланд]]. Може би най-големият подвиг на Ней е защитата в тила след отстъпването от [[Москва]] през [[1812]] г.
Той е един от първите маршали, които [[Наполеон]] произвежда, когато идва на власт. Произведен в Херцог Елшинген на [[6 юни]] [[1808]] г. и в Принц де ла Москова на [[25 март]] [[1813]] г.
Ней е един от военачалниците, които подтикнали Наполеон към [[абдикация]] след [[Лайпциг]].
Когато [[Париж]] пада, а [[Бурбони]]те се качват отново на трона, Ней е поощрен и похвален. Когато го изпращат да арестува Наполеон обаче, той е убеден от него да отиде от другата страна на барикадата. Ней командва злополучната за Наполеон [[битка при Ватерло]]. Той е разстрелян в Париж, близо до Люксембургските градини, като отказва превръзка на очите и му е дадено правото сам да даде заповедта за огън.
|