Летопис: Разлика между версии

Приема се, че първата универсална хроника, която служи за модел на по-сетнешни автори, е дело на [[Евсевий Кесарийски]], който вижда в жанра възможност да се приобщят една към друга християнската и римската перспектива върху историческото минало. Съществува и алтернативно мнение, а именно че универсалната хроника е допълнително развитие на аналите, които пък са възникнали като разширение на пасхалните таблици, необходими за всяка християнска общност за изчисляване датата на [[Великден]]. Най-обикновено универсалната хроника започва разказа или от [[Сътворение на света|Сътворението]], или от живота на [[Библия|библейските]] патриарси [[Ной]] или [[Авраам]]. В старобългарската литература се забелязва подчертан интерес към универсалната хроника и на практика почти всички византийски образци са преведени на [[черковнославянски език|черковнославянски]], включително и произведения от неизвестни гръцки автори. От времето на Първата българска държава - царуването на Симеон и на Петър - датират преводи на късно-античните и средновековни универсални хроники на [[Йоан Малала]], [[Георги Синкел]] и [[Георги Амартол]]. Първият летопис, съставен от славянски автор, е "Историкии" от [[Константин Преславски]]. През 14-ти век наново бива преведен Георги Амартол, както и хрониките на [[Симеон Логотет]]<ref>St. Wahlgren (ed.) Symeonis Magistri et Logothetae chronicon. Berlin, 2006; В. И. Срезневский (ред.). Славянский перевод Хроники Симеона Логофета. Санкт Петербург, 1905</ref>, [[Константин Манаси]] и [[Йоан Зонара]].