Летопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Летописът може да бъде "универсална хроника", да се припокрива по съдържание с историческия разказ или да бъде локален или регионален, често градски или манастирски. Уникален за средновековната славянска литература тип летопис е "палеята" ({{lang-gr|παλαία}}, "древности"), която представлява разказ за старозаветните и новозаветните събития с подробни богословски тълкувания.<ref>Татяна Славова. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. София, 2002.</ref>
Приема се, че първата универсална хроника, която служи за модел на по-сетнешни автори, е дело на [[Евсевий Кесарийски]], който вижда в жанра възможност да се приобщят една към друга християнската и римската перспектива върху историческото минало. Съществува и алтернативно мнение, а именно че универсалната хроника е допълнително развитие на аналите, които пък са възникнали като разширение на пасхалните таблици, необходими за всяка християнска общност за изчисляване датата на [[Великден]]. Обикновено универсалната хроника започва разказа или от [[Сътворение на света|Сътворението]], или от живота на [[Библия|библейските]] патриарси [[Ной]] или [[Авраам]]. В старобългарската литература се забелязва подчертан интерес към универсалната хроника и на практика почти всички византийски образци са преведени на [[черковнославянски език|черковнославянски]], включително и произведения от неизвестни гръцки автори. От времето на Първата българска държава - царуването на Симеон и на Петър - датират преводи на късно-античните и средновековни универсални хроники на [[Йоан Малала]]<ref>I. Thurn (ed.) Ioannis Malalae Chronographia. Berlin, 2000; В. М. Истрин. Хроника Йоанна Малалы в славянском периоде. Репринтное издание М. И. Чернышевой. Москва, 1994.</ref>, [[Георги Синкел]]<ref>Анна-Мария Тотоманова. Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. София, 2008.</ref> и [[Георги Амартол]]. Първият летопис, съставен от славянски автор, е "Историкии" от [[Константин Преславски]].<ref>В. Н. Златарски. "Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина". Списание на БАН 27, 1923, 132-182.</ref> През 14-ти век наново бива преведен Георги Амартол, както и хрониките на [[Симеон Логотет]]<ref>St. Wahlgren (ed.) Symeonis Magistri et Logothetae chronicon. Berlin, 2006; В. И. Срезневский (ред.). Славянский перевод Хроники Симеона Логофета. Санкт Петербург, 1905</ref>, [[Константин Манаси]] и [[Йоан Зонара]]<ref>T. Büttner (ed.). Ioannis Zonarae Epitome historiarum, 3 vols., Bonn, 1897; A. Jacobs (ed.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970</ref>.
==Известни хроники==
| |||