Михай Витязул: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: cs:Michal Chrabrý |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
починал-място=[[Турда]], [[Румъния]]
}}
'''Михай Витязул''' (Михаил Смелия) (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е
[[Картинка:Stema Mihai Viteazul.jpg|thumb|left|100px|Герб на Михай Витязул]]
През [[1588]] г. той става ''[[Бан (титла)|бан]]'' на [[Окръг Мехединци|Мехединци]], а малко по-късно през същата година и ''столник'' (комисар) в двора на [[Михня Турчитул]]. През [[1593]] г. получава титлата бан на [[Крайова]]. По това време Влашко се управлява от [[Александру чел Ръу]] (Александър Злия). През септември [[1593]] г. с подкрепата на [[Османска империя|Османската империя]] става [[войвода]] на Влашко,
През [[1594]] г. за кратко се включва в Антиосманската
През [[1595]] г. сключва в [[Алба Юлия]] (тогава Вайсенбург, нем.: „Weissenburg“) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от [[Средновековие]]то формална васална зависимост на Влашко от [[Унгария]], в замяна на военна подкрепа.
Ред 19:
На [[13 август]] [[1595]] г. води битка с великия везир [[Синан паша]] при [[Кълугърени]], близо до р. [[Няжлов]], която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михай е многонационална — сръбски, косовски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните [[мит]]ове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През [[1596]] г. Михай извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които [[Видин]], [[Плевен]], [[Никопол]] и [[Бабадаг]].
На [[18 октомври]] [[1599]] г., близо до Херманщат (днес [[Сибиу]]) Михай постига с подкрепата на [[Хабсбурги]]те [[Битка при Шелимбър|важна победа]] над [[кардинал]] [[Андраш Батори]], който през [[1599]] г. завзема за кратко
Обединяването на Трансилвания и Влашко не е планирано, не е преследвано и не е било цел на елита на Влахия или на [[православие|православното]] [[румънски език|
През май [[1600]] г. влашки войски, командвани от Михай, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михай управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на Михай се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман Ян Замиоски и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.
През [[1601]] г. останалият без власт и територии Михай се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На [[3 август]] 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в [[Турда]] той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който
== Литература ==
|