Божидар Карастоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{авторски права}}
Божидар Димитров Карастоянов е роден в София на 13 октомври 1903 г. Той е потомък на основоположника на българското книгопечатане, видния самоковски възрожденец и просветител Никола Карастоянов и внук на Анастас Карастоянов - един от първите български графици, известен като първият български фотограф. Божидар Карастоянов още съвсем млад също се отдава на фотографското изкуство.▼
{{без източници}}
На 22 години, заедно със съпругата си Божанка Божилова, заминава за Париж, за да специализира фотография. Там той учи и работи в ателието на най - големия за времето си парижки фотограф Мануел Фрер. В Париж той остава една година, след което се завръща в София, където се ражда единствената му дъщеря Рени. През 1927 г. заминава със семейството си за Виена, за да продължи образованието си. След завръщането си в София през 1928 г. Божидар Карастоъанов отваря първото си фотоателие на ул. Търговска, в което прави снимки на видни личности. През 1930 г. ателието се помещава на ул. Леге, а от 1932 до 1934 г. е на бул. Дондуков. Също така за известен период ателието се намира на ул. "Добруджа" № 9.▼
▲
Усвоил напълно тънкостите на фотографията през 1929 г. той получава свидетелство за майстор фотограф. Едновременно с ателиерската работа, Божидар Карастоянов се занимава с фотожурналистика и художествена фотография. Като потомък на възрожденци той е човек с демократични и свободни идеи. Художник - фотографа е приятел и дружи с почти всички хора на изкуството, науката и ▼
▲
▲
литературата от онова време. Неговото ателие е до известна степен салон за срещи на цялата интелигенция от онова време. Пред камерата му застават личности като Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Ангел Каралийчев, Николай Лилиев, Александър Жендов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Илия Бежков, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Александър Божинов и много други. С повечето от тях Божидар Карастоянов e личен приятел. Другарувал е и с поета Христо Смирненски, който по негова покана прекарва част от лятото в семейната вила в Чамкория през 1923 г. с надеждата да укрепи здравето си.
40-ия ден след неговата кончина се възтановява софийското му жителство.
|