Балкан (завод): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни
Производство на самолети
Ред 1:
'''Завод „Балкан“''' е [[машиностроене|машиностроителен]] завод в [[Ловеч]]. Тук са сглобявани: [[самолет]]и : „[[Цветан Лазаров|Лаз]]“, „АВИА“, и „ДАР“ (1943-1954) ; [[автомобил]]и : „Балкан“, „[[Москвич Алеко|Москвич]]“ (1966-1990), „[[Пирин-Фиат]]“ (1966-1971) и Ван [[ГАЗ]] ; [[мотоциклет|мотоциклети]] „[[Балкан (мотоциклет)|Балкан]]“.
== Завод Балкан ==
=== Производство на самолети ===
 
=== Производство на самолети ===
През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от [[Ньойски договор|Ньойския договор]], и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката. В [[Ловеч]] новината за построяването на завод не е посрещната с въодушевление поради това, че ще бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии и всички окончателно дават „зелена карта“ за строителството. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (ДСФ).
{{основна|Държавна самолетна фабрика (Ловеч)}}
През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от [[Ньойски договор|Ньойския договор]], и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката. В [[Ловеч]] новината за построяването на завод не е посрещната с въодушевление поради това, че ще бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии и всички окончателно дават „зелена карта“ за строителството. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (ДСФ).
[[Картинка:Laz7m-52.jpg|thumb|right|250px|Лаз-7М]]
Началник на ДСФ е капитан инж. [[Петко Попганчев]]. Главен инженер е инж. [[Цветан Лазаров]] начело на малък колектив от конструктори. Авиотехници — специалисти по планера и двигателите, са набирани от [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|ДАР]] в [[Божурище]]. Това са техници, преминали обучение в [[Германия]] и Полша, с достатъчна квалификация и опит по поддръжка на самолети. Един от тях, поручик Иван Тодоров Илчев, е преместен по-късно с царска заповед във фабрика „Български капрони“ ([[Казанлък]]) за контрол на производството и монтажа на самолетите.
 
В Държавната самолетна фабрика са произвеждани следните типове самолети.