Уикипедия

Лициний: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
| изображение за личността = [[Файл:Licinius1.jpg|150px]]
| описание на изображението =
| управление = 308-324
| коронация =
| пълно име =
Ред 26:
| герб =
}}
'''Валерий Лициниан Лициний''' ({{lang-la|Gaius Valerius Licinianus Licinius}}) е римски император, съратник и близък сподвижник на император [[Галерий]], който бил избран от него за съуправител и получил ранг на [[Август (титла)|август]] през [[308]]-324 г., за да противостои на появилите се претенденти [[Константин I Велики|Константин]] и [[Максенций]].
 
Той бил съратник и близък сподвижник на император [[Галерий]], бил избран от него за съуправител и получил ранг на [[Август (титла)|август]] през [[308]] г., за да противостои на появилите се претенденти [[Константин I Велики|Константин]] и [[Максенций]].
През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[германи]] и [[сармати]] по Дунав. Скоро след смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия и става владетел на повечето източни провинции ([[312]]). Заедно с [[Константин I]] си поделят сферите на влияние в Римската империя, но след срещата им в Медиолан ([[313]]), тяхното съперничество прераства във война, която се провела на Балканите през [[314]]-[[317]] година. От 314 до 316 трае временно примирие докато Константин и Лициний воюват по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]]. В края на 316 г. за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той скоро търпи разгром и Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата, съгласно който Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Тогава обявява сина си [[Лициний II]] за цезар.▼
 
▲През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[германи]] и [[сармати]] по Дунав. Скоро след смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия и става владетел на повечето източни провинции ([[312]] г.). Заедно с [[Константин I]] си поделят сферите на влияние в Римската империя, нои следиздават срещата[[Милански имедикт]] вза Медиоланверотърпимост ([[313]] г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провела на Балканите. презПрез [[314]]-[[317]] година. ОтКонстантин 314надделява досрещу 316Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний воюватотбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]]. В края на 316 г. за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но тойте скоро търпитърпят разгром ив битката при Мардия (Campus Ardiensis в Тракия). Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата, съгласно който Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Тогава обявява сина си [[Лициний II]] за цезар.
 
По произход селянин от [[Мизия]], Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към [[Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
 
Заети срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащи варвари през 318 и отново през 321 г.
През [[324]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. През [[324]] г., след разгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката край Адрианопол]] и последвалите военни поражения, Лициний е пленен и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]]. Не след дълго е убит ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.▼
 
▲През [[324323]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. ПрезОще в началото флота на Лициний е победен при [[324Хелеспонт]] г., следСлед разгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката край Адрианопол]] на [[3 юли]] [[324]] г. и последвалитепоследвалото военнивоенно пораженияпоражение при Хризополис във [[Витиния]], Лициний е пленен и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]]. Не след дълго е убитудушен ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
[[Image:132 Licinius.jpg|мини|дясно|180п|Бронзов [[фолис]] на Лициний]]
 
<gallery caption="Галерия" align="center" perrow="3" widths="220px">
Image:Licinius2.jpg|Статуя на Лициний
Image:Licinius gold multiple CdM Beistegui 232.jpg|Златен медалион с изображение на Лициний баща и син
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лициний“.