Среднобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Езикът на Второто българско царство, определян като среднобългарски, е основа за създаването на [[руска редакция на старобългарския език|руската]], [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език|влахо-молдовската редакция]], като добива значение на общ книжовен общославянски език (поне на [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните славяни]]). Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения, като в много славянски държави е общ църковен език - [[църковнославянски]].
Забележителни паметници на нецърковния среднобългарски и прехода му към новобългарски са многобройните [[влахо-български грамоти]] от времето на последните царе преди падането под [[
==Особености==
В среднобългарския език се наблюдава засилена употреба на предлози при някои падежи - при родителния, дателния и творителния. Съществуват случаи, когато
== Източници ==
<references />
| |||