Наука и технологии в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преподреждане; форматиране: 2x заглавие-стил, интервали (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 4:
=== До 1989 г. ===
След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се
* [[Българска академия на науките]] (БАН), която през 1980-те год. има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство” над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
* Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те год. се оформят „научноизследователски сектори” (НИС), работещи по договори със стопанските организации
* Приложни [[научноизследователски
Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за [[индустриализация]] на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети<ref name=reforma>[http://www.glasove.com/article-6987.php „За реформата в българската наука“, Иван Чалъков]</ref>). В наукоемките производства като [[електроника]], точно машиностроене, компютърно оборудване, [[робот]]ика, [[фармацевтика]] България заема водещо място сред останалите [[социалистически страни.]]
В периода 1959-1987 г. науката се ръководи от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи [[наука|научната]] и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.
| |||