Громшин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 56:
* [[Даниел Беловарски]], уебмастър, общественик, член на инициативата [[Фондация "Движение Български Великден"|Българския Великден]] <!-- Той е основател на първият български клубен футболен сайт [http://www.cska.net], църковен настоятел в българската църква в Стокхолм, председател на Българо-Шведско Културно дружество [http://www.bulgarien.nu], спонсор на сайта на българското посолство в Стокхолм [http://www.bulgarien.se], уебмастър на движението "Български Великден" [http://www.bgvelikden.org], общински съветник от Зелената Партия [http://www.mp.se/]. За повече информация виж [http://www.belovarsky.com]. -->
Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният "Гачковец" живял в селото е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко "Синия". Петър Гачков е известен със занаята си, а именно "шивачът" на село Громшин. Роден е на 14 Април 1922 г. Като млад чиракува в шивачница, а по-късно самият той усвоява занаята и става най-известният шивач на селото. Заради майсторлъка си, той става популярен в целия регион. Един от най-добрите футболисти във футболния отбор на селото. Известен е на местните футболни терени с прозвището "Гарвана". След исторически мач между отборите на с.Громшин и един от най-старите български отбори "Славия" на полувремето резултата е 3:0 в полза на с.Громшин. Мачът се играе на стадиона на село "Лехчево" и футболистите на ФК "Славия" не излизат за второто полувреме(това е малко известен факт, но се помни от малко останалите живи връстници и съселяни на Петър Гачков). Петър Гачков блести над останалите, което не остава незабелязано от треньорите на софийския "Славия". По-късно му е предложен договор (макар, че по онова време няма професионален футбол) да тренира и играе в гр.София за отбора на "Славия", но неговият баща Александър Гачков му забранява с цел да остане и се грижи за храната на семейството. Петър Гачков е последовател на "синия" отбор от столицата "Левски". Хобито му е риболовът. По-късно по време на Втората световна война, е назначен като "радист" в гр. София. След 3 години и половина служба и след приключване на войната, той се връща в с.Громшин. Целият му живот преминава в труд и грижи за семейството му. Изключителен човек с "благ" характер и много трудолюбив, той оставя ярка диря в спомените на хората от целия регион. След кратко боледуване, обаче, той почива на 27 Декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гробът му в с.Громшин.
== Други ==
| |||