Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
тире вместо дефис |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
През 1944 г. е удостоен със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|"почетен гражданин на гр.Кюстендил"]].
Майстора е живял като строг инок, без да се откъсва съвсем от света и без да е давал монашески обет за нестяжение (доброволна бедност, отказ от всякакво притежание). Каквото имаше – носеше го на гърба си: само един костюм. Така и не успява да задели пари, за да си купи други дрехи – винаги намира някой по-нуждаещ се, за да му ги даде! Красноречив пример за святостта на Владимир Димитров е навикът му винаги да окаменява, докато комарите кацат по лицето му, за да пият от кръвта му. Простодушните селяни от Шишковци го питали: „Защо Майсторе не плеснеш шамар на гадината?“. А той кротко отвръщал: „Нека се нахрани спокойно, та нали и комарчето душица носи.“
Заклет вегетарианец и въздържател, подобно на Петър Димков – Лечителя, големият художник изпитва силно влияние при формиране на своите нравствено-етични възгледи от философските идеи на граф Лев Николаевич Толстой. Така присъщия за великия руски писател и мислител хуманизъм, формира много велики личности по цял свят от онова време, но Владимир Димитров – Майстора най-плътно се приближава до бленувания от Толстой идеал за бъдещия човек. (Бел. Стопанина: Именно Толстой е връзката на Майстора с учението на Бялото братство.)
== Вижте също ==
| |||