Пожар в Райхстага: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: tr:Reichstag Yangını |
доб. |
||
Ред 10:
| <small>Свързани събития: [[Лайпцигски процес]]</small>
|}
[[Файл:Reichstagsbrand.gif|мини|Пожарникарите гасят пожара]]
'''Пожарът в Райхстага''' ({{lang-de|Der Reichstagsbrand}}) е [[палеж]] на [[Райхстаг]]а ([[парламент]]а на [[Германия]] в [[Берлин]]), извършен на [[27 февруари]] [[1933]] г. около 21:25 ч. Изиграва голяма роля за укрепването на властта на [[нацист]]ите в [[Германия]].
[[Картинка:Reichstagfire1.jpg|300П|left|мини|Прозорецът, през който се предполага, че [[Маринус ван дер Любе]] е влязал в сградата на Райхстага]]▼
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишния [[холандски]] комунист [[Маринус Ван дер Любе]], който веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо [[въстание]]. Според неговите признания, той счупва прозорец, влиза в сградата и използва подпалки и ризата си, за да започне пожара. По-късно след съда в Лайпциг той получава смъртна присъда и е екзекутиран. ▼
== Развитие ==
Въпреки усилията на [[пожарникар]]ите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на [[НСДАП]] - [[Херман Гьоринг]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Адолф Хитлер]].
▲В близост до Райхстага е заловен полугол 24-
== Последствия ==
А. Хитлер и Х. Гьоринг заявяват, че това е заговор на [[комунист]]ите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента [[Паул Хинденбург]] да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във [[Ваймарска конституция|Ваймарската конституция]].
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), вкл. депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за“, 84 гласа „против“) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 год.
== Лайпцигски процес ==
[[Файл:Stamps of Germany (DDR) 1982, MiNr Block 068.jpg|мини|Г. Димитров на Лайпцигския процес, пощенска марка на [[ГДР]]]]
По палежа на Райхстага през септември - декември с.г. в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигски процес]].
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът [[Ернст Торглер]] - лидер на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на [[Коминтерна]] – [[Георги Димитров]], [[Васил Танев]] и [[Благой Попов]]. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, вкл. проведения в [[Лондон]] паралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския процес.
Торглер е изпратен в [[концлагер]], но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в [[СССР]] и заминават за [[Москва]].
== Лондонски контрапроцес ==
В Лондон антифашисти организират контрапроцес, на който обвиняват в подпалването на Райхстага самите нацисти. Водилият разследването комитет (с участието на британски, френски, американски, белгийски и швейцарски обществени дейци стига до извода, че в сговор с Ван дер Любе е бил самият министър на вътрешните работи и председател на Райхстага Херман Гьоринг.
== Други разследвания ==
До днес не е установена със сигурност причината за пожара в Райхстага. Поради сходството му с подобни пожари, избухнали при важни политически събития - повечето подготвени с цел катализиране на политическите процеси, остават силни подозренията, че този пожар не е еднолична акция, а е организиран от заинтересовани политически сили. Допълнително основание за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб - цялата пленарна зала и други помещения.
След Лондонския контрапроцес продължават да се водят независими разследвания за установяване на истинските подбудители и организатори на палежа на Райхстага.
Така например през 1960 г. германецът Фриц Тобиас (''Fritz Tobias'') публикува серия от статии в сп. „[[Дер Шпигел]]“, в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е [[пиромания|пироманиак]] и е действал сам. През март 1973 г. швейцарският историк Валтер Хофер (''Walter Hofer'') организира конференция, на която твърди, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.
▲[[Картинка:Reichstagfire1.jpg|
През 1946 г. Нахс Гизевиус (''Hans Gisevius'') - бивш служител на [[Гестапо]], заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „генерал“) Карл Ернст (''Karl Ernst'', 1930 - 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA начело с Найни Гевер (''Heini Gewehr''), която подпалва огъня. Германците Бахар (''Bahar'') и Кугел (''Kugel'') въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г., че е почти сигурно, че подпалването е започнато от нацисти - група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер (''Hans Georg Gewehr'').
== Вижте също ==
Line 31 ⟶ 61:
* [http://www.krumblagov.com/fifty/14.php Подпалването на Райхстага]
{{Превод от|ru|Поджог Рейхстага|46218551}}
{{Превод от|en|Reichstag fire|502887727}}
[[Категория:История на Берлин]]
[[Категория:
[[Категория:Нацистка Германия]]
[[Категория:Пожари|Райхстаг]]
{{Link FA|pl}}
| |||