Отваря главното меню

Промени

м
 
== История ==
През 1956 г. [[Доналд Керст]] предлага използването на сблъскващи се протонни снопове за изучаване на [[Физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]]<ref>[http://prola.aps.org/pdf/PR/v102/i2/p590_1 Attainment of Very High Energy by Means of Intersecting Beams of Particles], D.W. Kerst et al., Phys. Rev., v.102, p.590–591 (1956).</ref>, а [[Джерард О'Нил]] предлага използването на натрупващи пръстени (storage rings) за получаване на интензивни снопове от елементарни частици<ref>[http://www.feynman.princeton.edu/mumu/physics/oneill_pr_102_1418_56.pdf Storage Ring Synchrotron: Device for High Energy Physics Research], G.K. O'Neill, Physical Review, v.102, p.1418–1419 (1956).</ref>. Активната работа по създаване на колайдерите започва едновременно в края на 1950-те години в лабораторииите [[Фраскати]] ([[Италия]]), [[Национална ускорителна лаборатория SLAC|SLAC]] ([[САЩ]]) и [[Институт по ядрена физика СО РАН|ИЯФ]] ([[СССР]]).
 
Първи заработва електронно-позитронният колайдер [[AdA]], построен под ръководството на австрийския физик [[Бруно Тушека]] във Фраскати. Обаче първите резултати са публикувани през1966 г- една година по-късно в сравнение с наблюденията на еластично разсейване на електрони през 1965 г. на [[НЕС-1]] под ръководството на акад. [[Герш Будкер]]<ref>[http://cas.web.cern.ch/cas/Baden/PDF/Bernardini.pdf AdA:The First Electron-Positron Collider], C. Bernardini, Phys. perspect. 6 (2004) 156–183.</ref>. По-късно са получени насрещни снопове и в американския ускорител. Тези три първи колайдера са тестващи устройства, демонстрирали възможността за изучаване физиката на елементарните частици в колайдери.
 
Първият адронен колайдер стана протонният [[синхротрон]] [[ISR]], пуснат в действие през 1971 г. в [[CERN]]е с енергия от 32 ГеВGeV в снопа. Единственият в историята работещ линеен колайдер — SLC, работи в периода 1988 - 1998 г.
 
== Действащи колайдери ==