Юлиус Дорпмюлер: Разлика между версии

|длъжност = 13-ити '''[[Имперско министерство на транспорта|Райхсминистъррайхсминистър на транспорта]]

|родства = Бащабаща: Хайнрих Дорпмюлер

|професия = доктор Докторна потехническите техничес. науканауки

|портал = [[Втора световна война]]

'''Юлиус Дорпмюлер''' ({{lang-de|Julius Heinrich Dorpmuller}}; [[24 юли]] [[1869]], [[Вупертал]] — [[5 юли]] [[1945]], [[Маленте]]) е [[немски]]германски държавник в периода [[1937]] - [[1945]] годинаг.

През [[1893]] г. завършва висшетоВисшето техническо училище в [[Аахен]] като още през същата година биле приет в държавната служба на пост в управлението на [[Прусия|пруската]] [[Железопътен транспорт|железница]]. Пет5 годинигод. след това достига поста на държавен служител в жп.дирекциятажелезопътната дирекция на СарбрюкенеСаарбрюкен, а сот [[1903]] г. -е [[инспектор]] по железниците.

Към [[1907]] г. предимное консултант на [[китай]]ското правителство по въпроса за железопътното строителство, упълномощен за главен [[инженер]] на държавнитеДържавните китайски железници и отговарящ за изграждането на около 700 [[km]] железница.

Към края на войната Дорпмюлер е изгонен от [[Китай]], след като тя обявилаобявява война на [[Германия]]. Служи в [[Кавказ]].

След [[демобилизация]]та през [[1919]] г. той е старши стройтеленстроителен съветник на [[Есен (Германия)|есенската]] железница, а от [[1922]] г. - и президент на цялата имперска железеница. Към [[1925]] г. е временно заместник генерален- директор, а година след това1 год. - и генерален директор на германския „[[Райхсбан]]“ (''Имперски път''). От юни [[1933]] г. е председател на Административния съвет ина Сдружение „Имерски аутобан“, а малко след това - член на имперскиятИмперския съвет по транспорта и академията по германско [[право]].