Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Бернската конвенция''' е международна спогодба по закрилата на литературните и художествени произведения. Подписана е на 9 септември [[1886]] г. и влиза в сила на 9 декември [[1887]] г. ▼
== Страни-членки ==
▲'''Бернската конвенция''' е международна спогодба по закрилата на литературните и художествени произведения. Подписана е на 9 септември 1886 г. и влиза в сила на 9 декември 1887 г.
Съгласно статистически данни на [[Световна организация за интелектуална собственост|Световната организация за интелектуална собственост]] договарящите се страни по Бернската конвенция са 59 към 1970 г. и 165 към 2012 г.▼
Република България се присъединява към Бернската конвенция през 1974 г., когато тя е ратифицирана и публикувана в „[[Държавен вестник]]“.▼
Тя е първият международен договор в областта на авторското право и установява минимални стандарти, които договарящите се страни следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право. ▼
== Характеристика ==
▲Съгласно статистически данни на Световната организация за интелектуална собственост договарящите се страни по Бернската конвенция са 59 към 1970 г. и 165 към 2012 г.
▲
▲Република България се присъединява към Бернската конвенция през 1974 г., когато тя е ратифицирана и публикувана в „[[Държавен вестник]]“.
Конвенцията установява, че авторското право възниква автоматично - без да е необходимо да бъдат изпълнявани каквито и да е формалности. Установява минимален срок на закрила на произведенията, с изключение на фотографските и кинематографските творби, от 50 год. след смъртта на автора.
Ред 16:
Има няколко основни принципа, въведени от Бернската конвенция за закрила на авторското право.
Произведение, създадено в страна-членка на Бернския съюз, следва да получи същата закрила и в другите страни, които са обвързани с това споразумение. Тази закрила е нужно да се представи на своите граждани – '''принцип на националния режим'''.
Закрилата, която получи произведение, не е зависима от никакви формалности, процедури или регистрации и, когато бъде публично представена, тази закрила се предоставя безусловно - '''принцип на автоматичност на закрилата'''.
Закрилата, която получава произведение в страната на произхода му, не е зависима от закрилата на същото произведение в друга страна членка - '''принцип на независимост на закрилата'''.
В Бернската конвенция се регламентира и т.нар. „справедливо“ използване (''fair use'') на произведения.
| |||