Търпо Поповски: Разлика между версии

В 1871 - 1872 година Поповски отново отваря училище в родното си село Косинец. След интриги на костурския владика [[Никифорос I Костурски|Никифорос]] и секретаря му Яник Граматик, училището е закрито и Поповски е затворен от властите за три месеца в Корчанския затвор, но след намеса на битолските български първенци [[Димитър Робев]], [[Константин Мишайков]] и други е освободен и продължава да преподава в Косинец, въпреки опитите на Никифор Костурски да го спре чрез интриги и подкупи. Поповски поддържа постоянна връзка с Георги Динков и отец Герасим.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 22.</ref>

 

В 1872 година Търпо Поповски се се сгодява за Малина Д. Карлюкова и тъй като няма български свещеник в Костурско, е принуден да иска разрешение от владиката. Поповски се среща с него в село [[Лобаница]], при която Никифор му предлага пари, за да се откаже от учителстването. При отказа на парите, владиката на свой ред не се съгласява да издаде вула за венчаване. В Косинец се създава селски протокол, с който се задължават патриаршистките свещеници да го бракосъчетаят, като отговорността ще е на селяните. От тримата селски свещеници само един се съгласява и извършва церемонията на 29 октомври същата година.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 27-28.</ref>

 

 

През март 1907 година къщата на Търпо Поповски в Битоля е нападната от редовна турска армия, дъщеря му Василка Поповска, която е на 18 години, е убита, след което той се премества в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Търпо Поповски се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в [[Кичево]] до 1 февруари 1911 година, а след това в [[Ресен]] до 25 юли 1913 година, когато новата сръбска власт го екстернира в Гърция. Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик там е освободен и се завръща в [[Царство България]].<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 28.</ref>

През есента на 1913 година Поповски е назначен за архиерейски наместник в Албания и заедно с назначения за български главен учител [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] пристигат в [[Драч]] на 26 ноември. Там обаче са арестувани от местния управител [[Есад паша Топтани]], който обаче, подкупен от сръбски и гръцки агенти, ги интернира във Валона. Освободени са благодарение на намесата на ресенските търговци [[Михаил Татарчев]] и Коста Стрезов, както и на влиятелния българофил [[Хасан бей Прищина]].<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 148.</ref> Българският генерален консул във Валона [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] изпраща Поповски и [[Коста Мирчев]] в Шкодра, където да открият българско училище, а Христов и [[Григор Ошавков]] в Дебърско.<ref>[[s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.]]</ref><ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 149 - 150.</ref> През май 1914 година Павлов изпраща Поповски в Корча, където да работи заедно с новоназначения главен учител [[Никола Киров]]. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 150 - 151.</ref>