Уикипедия

Андре-Жозеф Лафит-Клаве: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
Завършва Кралското инженерно училище (''[[:fr:École royale du génie de Mézières]]'', „Екол роаял дю жени“) в [[Шарльовил-Мезиер]] ([[:fr:Charleville-Mézières]]), департамент [[Арден]], регион [[Шампан-Ардени]]. На 1 април 1791 г. е произведен в звание [[полковник]], а на 25 октомври 1792 г. е повишен на ''maréchal de camp'' (дословно „полеви маршал“ или [[фелдмаршал]], но всъщност званието е най-ниското за генерали - със 780 души носители, сменено 1 год. по-късно с [[бригаден генерал]]).
 
Лафит-Клаве ставае известен с участието си във френска военна мисия в [[Османската империя]] между 1784 и 1788 г., по времето на [[Луи XVI]].<ref name="Vlahakis 92">George Vlahakis: [http://books.google.co.jp/books?id=LYbbZHvtJi8C&pg=PA92&lpg=PA92 ''Imperialism and science: social impact and interaction''], стр. 92</ref> Сред задачите на мисията е преподаванетообучение на „Тактикатурските навоенни морскопо сражение“,военноморско кактодело и „Строеж и атака на крепостни укрепления“фортификации.<ref>Jeremy Black: [http://books.google.com/books?id=vF4k-6TH-FsC&pg=PA144 ''From Louis XIV to Napoleon''], стр. 144</ref> До [[Френска революция|Френската революция]] през 1789 г. в Османската империя са изпратени около 300 френски артилерийски офицери и инженери за модернизация и обучение на артилерийски части и подпомагане на модернизацията при обучението за водене на война.<ref name="Aksan">Virginia H. Aksan: [http://books.google.com/books?id=cjbYxqoJyZoC&pg=PA202 ''Ottoman wars 1700-1870: an empire besieged.''], стр. 202</ref>
 
From 1784, André-Joseph Lafitte-Clavé and Joseph-Monnier de Courtois instructed engineering drawings and techniques in the new Turkish engineering school Mühendishâne-i Hümâyûn established by the Grand-Vizier Halil Hamid Pasha.[4] Mostly French textbooks were used on mathematics, astronomy, engineering, weapons, war techniques and navigation.[4]
От 1784 г. Лафит-Клаве заедно с Жозеф Моние дьо Куртоа преподава по „Чертане“ и „Техники на строителни конструкции“ в създаденото от [[Велик везир|великия везир]] [[Халил Хамид паша]] инженерно училище ''Mühendishâne-i Humayun'' („Хумаюн“). За обучението са използвани френски учебници по математика, астрономия, военна и оръжейна подготовка, навигация.<ref name="Encyclopedia of the Ottoman Empire">Gábor Ágoston, Bruce Alan Masters: [http://books.google.com/books?id=QjzYdCxumFcC&pg=PA395 ''Encyclopedia of the Ottoman Empire.''], стр. 395</ref>▼
 
▲От 1784 г. Лафит-Клаве заедно си Жозеф -Моние дьо Куртоа преподавапреподават поинженерно „Чертане“чертане и „Техникитехника нав строителни конструкции“инженерното вучилище създаденото''Mühendishâne-i Humayun'' („Хумаюн“), създадено от [[Велик везир|великия везир]] [[Халил Хамид паша]] инженерно училище ''Mühendishâne-i Humayun'' („Хумаюн“). За обучението са използвани главно френски учебници по математика, астрономия, военнаинженерно и оръжейнадело, подготовкавъоръжение, навигация.<ref name="Encyclopedia of the Ottoman Empire">Gábor Ágoston, Bruce Alan Masters: [http://books.google.com/books?id=QjzYdCxumFcC&pg=PA395 ''Encyclopedia of the Ottoman Empire.''], стр. 395</ref>
 
През 1784 г. комисия по военните реформите под ръководството на Лафит-Клаве посещава крепостите на западното крайбрежие на [[Черно море]]. В доклада си за крепости и населените места, той определя [[Бургас]] като стратегически важен, най-голям град в залива и първи го нарича ''[[Бургаски залив]]'' със забележката, че преди това е известен като ''Порос''. Той също така първи нарича езерото западно от града ''Бургаско'', а неговата река-отток - ''Бургаска''.<ref>Виж: Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58–59.</ref>
 
Френските експерти, вкл. и Лафит-Клаве, напускат Османската империя през 1788 г. като условие на [[Яшки мирен договор 1791|Яшкия мирен договор]] между [[Русия]] и [[Висока порта|Високата порта]] от [[1791]] г.<ref name="Vlahakis 92" />
 
== Библиография ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Андре-Жозеф_Лафит-Клаве“.