Михаил Попфилипов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Михаил Попфилипов Бележков''' е [[българи|български]] просветен деец от Българското възраждане.
 
==Биография==
Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя., Работивероятно катонегов учителбрат ие преподаваучителя в [[ДолноБаня Драглище|ДолноИван Драглища]]Бележков. (1854Основно -образование 1856)получава ив [[ВлахиБелица]], (1856 - 1866). Във Влахи превръща училищетопри отДимитър килийноАрабаджиев в новобългарско.[[Банско]] Ставаи членпри на[[Йоаким местната община, коятоГруев]] в знак[[Пловдив]] наи благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до Божи гроб[[Пазарджик]].
 
Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на местната община, която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до Божи гроб.
След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868), Годлево (1868 - 1876) и [[Костенец]] (1876 - 1884). Попфилипов поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]].
 
След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868), Годлево (1868 - 1876) и [[Костенец]] (1876 - 1884). Попфилипов поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]]. Превежда книги от гръцки език, арестуван е след Априлското въстание. Учителства в Сърбиново (1888 - 1895) и Ветрен, Пазарджишко след 1900 година.
Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. В 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в София, където умира.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 143.</ref>
 
Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. В 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в София, където умира.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 143.</ref> Според други източници умира в Разлог<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.</ref>.
 
== Бележки ==