Вълко Добруджански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка
без информацията от Атанасов (съгласно беседата)
Ред 25:
| герб=
}}
'''Вълко (Вълкан) Добруджански''' е предполагаем последен владетел на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] от края на [[ХІV век|ХІV]] и началото на [[XV век|XV в]]. преди окончателното му превземане от [[османските турци]]. Източниците за същестуването на Вълко Добруджански са предимно легендарни или за тъкав се използва трудът на възрожденския историк [[Спиридон Габровски]]. Според някоибългарския предположения[[фолклор]]<ref name="ZR1421">'''Балчо Нейков''': "Факийско предание. Сбирки от народния живот"</ref> той е възможнопотомък прина личноста[[Момчил войвода]] и е роден в района на хипотетичния[[Родопите]]. владетелСлед Вълконабезите на [[Власи|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] в [[Добруджа]] (Вълкан1390-92) даи ставасмъртта въпросна задобруджанския контаминация[[Иванко с(княз)|княз полулегендарнияИванко]] (1395 г.)<ref>'''Александър Фол''', '''Васил Гюзелев''': "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, според някои, непотвърдени в съвременната историография интрепретации той поема контрола над Добруджанското княжество, попадайки под [[ВълчанВасал|васална]] войводазависимост от [[Османската империя]]. Според [[Спиридон Габровски]] заедно с друг местен [[феодал]], за когото липсват достатъчно данни - [[Лазар Евхаитски]], той участва в походите на [[Османски султан|султан]] [[Баязид I|Баязид]] срещу [[Константинопол]]<ref name="ZR1420">Атанасов'''Спиридон Габровски''': "История во кратце о болгарском народе словенском", Георгигл. "О Баязета, Добруджанскотоцаря турскаго": ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на деспотствоЦариград, Великовземши Търновосъ собою и болгарскихъ князей, ФаберВълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, 2009и пойде и обступи Цариград, са окрестения гради всѣхъ разори..."'' 225</ref>, бела след неговата смърт и в последвалите войни на империята на страната на неговия син [[Муса Челеби|Муса]]. 4Убит е от Муса, вероятно заради предателство, в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'') през 1413 г.<ref name="ZR1422">Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>
 
Според българския [[фолклор]]<ref name="ZR1421">'''Балчо Нейков''': "Факийско предание. Сбирки от народния живот"</ref> той е потомък на [[Момчил войвода]] и е роден в района на [[Родопите]]. След набезите на [[Власи|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] в [[Добруджа]] (1390-92) и смъртта на добруджанския [[Иванко (княз)|княз Иванко]] (1395 г.)<ref>'''Александър Фол''', '''Васил Гюзелев''': "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, според някои, непотвърдени в съвременната историография интрепретации той поема контрола над Добруджанското княжество, попадайки под [[Васал|васална]] зависимост от [[Османската империя]]. Според [[Спиридон Габровски]] заедно с друг местен [[феодал]], за когото липсват достатъчно данни - [[Лазар Евхаитски]], той участва в походите на [[Османски султан|султан]] [[Баязид I|Баязид]] срещу [[Константинопол]]<ref name="ZR1420">'''Спиридон Габровски''': "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Баязета, царя турскаго": ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>, а след неговата смърт и в последвалите войни на империята на страната на неговия син [[Муса Челеби|Муса]]. Убит е от Муса, вероятно заради предателство, в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'') през 1413 г.<ref name="ZR1422">Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>
[[Файл:BGKaliakra-fortress-2003.jpg|мини|[[Калиакра]] - втората по значение [[крепост]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] след [[Варна]]]]
== Произход ==