Бобов дол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
JYBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:بوبوف دل
Ред 39:
 
== История ==
Районът е обитаван от дълбока древност от [[траки|траките]]. В близкото село [[Бабинска река]] са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх [[Колош]] са открити останки от укрепления от [[XII век]] (периодът на [[Византийско владичество|византийското владичество междунад Първатабългарските и Втората българска държаваземи]]).
 
За първи път името селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол. Възниква вследствие на разселването на с. Гребикал, Селник и Ковачевци.{{източник|}} Основен поминък: земеделие (тютюн, зърнени култури и др.) и животновъдство.
 
През 30-те години на [[XIX век]] френският геолог [[Ами Буе]] посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османското владичество. Oт 1891 г. находището се превръща в държавна мина и миньорството става основна професия на мъжкото население. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до [[Дупница]].
 
През 1822 г. е построена възрожденската църква „Свети Никола“, през 1881 г. е открито училище. През 1903 г. е открито вечерно училище, създава се читалище „Пробуда“. Създава се кредитна кооперация „Спасение“ - 1937 г.
Ред 52:
1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъшествява от градския Промкомбинат, а общественото хранене - от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Градът се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.
 
През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — в него идват на работа хора от всички краища на страната. По време на т. нар. [[Възродителен процес|Възродителния процес]] (1984-1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на [[Кърджали]] и [[Лудогорие]]то.
 
== Религии ==