Румънски език: Разлика между версии

'''Румъ̀нският езѝкезик''' (наричан и '''дакорумънски език''', самоназвание: română {{IPA|[roˈmɨnə]}}, букв. „румънски“, или românește {{IPA-0|[romɨˈneʃte]}}, букв. „по румънски“, „като румънците“) е [[Романски езици|романски език]], говорен от около 26 милиона души в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Украйна]], [[Атон]] и други. Официален език е на [[Румъния]], [[Република Молдова]], автономната област [[Войводина]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]].

До средата на [[1618 век]] румънцитедедите на днешните румънци използват като официален език [[старобългарски език|старобългарския]] и [[среднобългарски език|среднобългарския]], а [[кирилица]]та - до средата на [[19 век]], когато по политически причини{{неясно}} е въведена видоизменена [[латиница]], въпреки изпитаното [[българско влияние в румънския език]]. До [[обединение на Влашко и Молдова|обединението на Влашко и Молдова]] единствената [[азбука]] в [[дунавски княжества|дунавските княжества]] е [[румънска кирилица|румънската кирилица]]. Старобългарския език под формата на т. нар."църковнославянски език" като литургичен ( църковен ) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),<ref>[http://venus.unive.it/aliasve/moduli/lingua_e_cultura/Allievo_balcanico.pdf Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"]</ref> <ref>[http://venus.unive.it/aliasve/index.php?name=EZCMS&page_id=514 Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"]</ref>, речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от [[латински език|латинския език]], докато преди независимосттасъздаване на държавата Румъния през [[1861]] чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, катонещо остатъкътобикновено саза производнивсички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или заемкипроизводни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване, <ref> Marius Sala, ed altri, ''Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice'', Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1988, p.19-79 </ref> румънскатасъвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от [[дакийски език|дакийския език]].

Румънският език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици ([[албански език|албански]], [[български език|български]], [[гръцки език|гръцки]]) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите [[романски езици]]. ТоваНай-голямо са:влияние е оказал българския език, поради непосредствената близост и административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването от османците.

Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време.
В това отношение се различава от останалите официални романски езици и техните регионални диалекти, по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно не само на изолираното му положение спрямо останалите романски езици, а преди всичко на влиянието на българския език, употребяван като официален административен и църковен език.

По-важни отличителни черти на румънския език, различаващи го от латинския и другите романски езици, са:

* наличие на фонеми ă (= [[ъ]]), â, î (= [[ы]]), характерна за българския;

Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на [[български език|българския]].
Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = единадесет - „един над десет“ и.т.н.).
Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: -''ac'' (-ак), -''aciu'' (-ец), -''ca'' (-ка) и представки: ''ne''- (не-).
Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, grijă „грижа“, vină „вина“, trebuie „трябва“, a izbăvi "избавям", sfânt „свят“, proroc „пророк“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“ и др.), са производни от български думи.

От средата на 19 век сеса правятпредприети опитидържавни мероприятия за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic „воден“ < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă „вода“ (< aqua) или direct < фр. directe „прав“, макар че на румънски коренът е drept „прав“ < directus.

Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните контакти със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.