Румънски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: lmo:Lengua rümena |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
}}
'''Румъ̀нският
[[Файл:Romania Graiuri.jpg|thumb|left|right|Румънски език]]
== История ==
До средата на [[
Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),<ref>[http://venus.unive.it/aliasve/moduli/lingua_e_cultura/Allievo_balcanico.pdf Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"]</ref> <ref>[http://venus.unive.it/aliasve/index.php?name=EZCMS&page_id=514 Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"]</ref>, речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от [[латински език|латинския език]], докато преди
Според друго изследване, <ref> Marius Sala, ed altri, ''Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice'', Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1988, p.19-79 </ref>
== Граматика ==
Румънският език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици ([[албански език|албански]], [[български език|български]], [[гръцки език|гръцки]]) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите [[романски езици]].
Това са:
* задпоставена членна форма на съществителните имена;
* замяна на [[родителен падеж|родителния падеж]] с [[дателен падеж|дателен]];
* сложна система от аналитични форми за бъдеще време;
* удвояване на прякото допълнение.
Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време.
В това отношение се различава от останалите официални романски езици и техните регионални диалекти, по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно не само на изолираното му положение спрямо останалите романски езици, а преди всичко на влиянието на българския език, употребяван като официален административен и църковен език. == Фонетични особености ==
По-важни отличителни черти на румънския език, различаващи го от латинския и другите романски езици, са:
* наличие на фонеми ă (= [[ъ]]), â, î (= [[ы]]), характерна за българския;
* наличие на двугласни ea, oa: ceară < лат. cera "восък", soare < лат. sole "слънце";
* „йекане“ в началото на думата: iarbă < лат. herba "трева";
Line 50 ⟶ 52:
Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като ''аграрен'', ''агрикултура'' и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia).
Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на [[български език|българския]].
Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = единадесет - „един над десет“ и.т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: -''ac'' (-ак), -''aciu'' (-ец), -''ca'' (-ка) и представки: ''ne''- (не-). Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, grijă „грижа“, vină „вина“, trebuie „трябва“, a izbăvi "избавям", sfânt „свят“, proroc „пророк“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“ и др. От средата на 19 век
Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните контакти със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.
== Литература ==
|