Лютидол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.70.71.229 (б.), към версия на Sherpa
Ред 32:
Събора на селото е около Архангеловден
 
В околностите на Люти дол има месност - ливади и гори, която се нарича “Мъртвите ливади” и друга - “Селището” - там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна.
== Други ==
Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на “Високия връх” и започнала да оглежда селото. Косите й били дълги и рошави, лицето й - страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село - не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици. Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото - на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата месността била наречена и до днес носи името “Мъртвите ливади”. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребът.
Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко - покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало от тогава до сега името “Селището”.
Според легендата, това се случило в 1765 година.
 
 
 
<!-- === Кухня === -->