Кокалянски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
| площ =
| съвременен статут =
| съвременно състояние = Действащ, мъжки
| сайт =
}}
'''Кокалянският манастир''' „Свети [[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]]“ е [[българия|български]] [[манастир]], разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] - (1338 м.н.в).
 
== История ==
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]), както и Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
 
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.
 
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.
 
== Архитектура ==
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г.
 
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.
 
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
 
== Източници ==
* {{cite book |title= Софийската Мала Света гора |last=Динева |first=Валентина |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Медиатама |location=София |isbn=978-954-91805-2-7 |pages=203-209 |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title=Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите |last=Мартинов |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher= |location= |isbn= |pages=25-26 |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title=Повече от 100 забележителни манастира в България |last=Петрова |first=Марияна |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Фют“ |location=София |isbn=978-954-625-513-6 |pages=121 |url= |accessdate=}}
 
{{commonscat|Kokalyane monastery}}
Line 48 ⟶ 61:
[[Категория:Паметници на културата]]
[[Категория:Панчарево]]
{{България-мъниче}}