'''Харон''' [[естествен спътник]] на [[планета-джудже|планетата-джудже]] [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. Вследствие на скорошни открития стана ясно, че Плутон има още двачетири спътника. Харон е открит от американския [[астроном]] [[Джеймс Кристи]] на [[22 юни]] [[1978]] г. при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху [[фотографска плака|фотографски плаки]], направени няколко месеца преди това. Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на [[29 април]] [[1965]] г. Обектът получава предварителното означение '''1978 P 1'''. Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Харон (митология)|Харон]], който прекарва мъртвите през адската река [[Стикс]] в царството на [[Хадес]] (гръцкия еквивалент на [[Плутон (митология)|Плутон]]). Името „Харон“ е официално прието от [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] през [[1985]] г. Спътникът не трябва да бъде смесван с [[астероид]]а [[2060 Хирон]], чиято орбита лежи между орбитите на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и [[Уран (планета)|Уран]].
Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6,387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени“ — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта (или [[барицентър]]ът), около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата ѝ ексцентрично.
