Вълко Добруджански: Разлика между версии

'''Вълко (Вълкан) Добруджански''' е предполагаем последен владетел на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] от края на [[ХІV век|ХІV]] и началото на [[XV век|XV в.]] преди окончателното му превземане от [[османските турци]]. Източниците за същестуването на Вълко Добруджански са предимно легендарни или за тъкав се използва трудът на възрожденския историк [[Спиридон Габровски]]. Според българския [[фолклор]]<ref name="ZR1421">'''Балчо Нейков''': "Факийско предание. Сбирки от народния живот"</ref> той е потомък на [[Момчил войвода]] и е роден в района на [[Родопите]]. След набезите на [[Власи|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] в [[Добруджа]] (1390-92) и смъртта на добруджанския [[Иванко (княз)|княз Иванко]] (1395 г.)<ref>'''Александър Фол''', '''Васил Гюзелев''': "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, според някои, непотвърдени в съвременната историография интрепретации той поема контрола над Добруджанското княжество, попадайки под [[Васал|васална]] зависимост от [[Османската империя]]. Според [[Спиридон Габровски]] заедно с друг местен [[феодал]], за когото липсват достатъчно данни - [[Лазар Евхаитски]], той участва в походите на [[Османски султан|султан]] [[Баязид I|Баязид]] срещу [[Константинопол]]<ref name="ZR1420">'''Спиридон Габровски''': "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Баязета, царя турскаго": ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>, а след неговата смърт и в последвалите войни на империята на страната на неговия син [[Муса Челеби|Муса]]. Убит е от Муса, вероятно заради предателство, в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'') през 1413 г.<ref name="ZR1422">ПакСпиридон тамГабровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>

От края на на [[XIV век|XIV в.]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] се наблюдава разпокъсване на територията му между отделни дребни [[Феодал|феодали]] в съответните области. През 1391 г. [[Власи|влашкият]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] се титулова ''"господар на Дръстър и на земята на деспот Добротица"'', тъй като през 1390 г. предприема военен поход в [[Добруджа]], превземайки по-голяма част от територията и&#768;. През 1391-92 г. след [[Османска империя|османска]] контраатака той е прогонен отвъд [[Дунав]], а през 1395 г. приключва и управлението на [[Иванко]]. Докато северните части около делтата на Дунав остават под властта на влашки войводи под водачеството на Мирчо Стари и излизат от контрола на Добруджанското княжество, то около [[Силистра]] ([[Дръстър]], гр. ''Δουρόστολον''), подчинена на Османската империя още от 1388 г.<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, се обособява споменаваният от [[Спиридон Габровски]] [[Лазар Евхаитски|Лазар]]<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском"</ref>, който съдейства на Вълко и на практика се явява не повече от управител в областта. От градовете във вътрешността на княжеството под контрола на Вълко остават [[Провадия]] (гр. Πρόβατ) и [[Добрич]]<ref>Евлия Челеби::"Пътепис", превод от османотурски, съставителство и редакция Страшимир Димитров, издателство на ОФ, София - 1972 г., стр. 76: ако се приеме, че споменаваният от Евлия Челеби крал на Добруджа е Вълко Добруджански (вж. бел. 1), той споменава, че: ''"...град Хаджиоглу (Добрич), заедно с крепостта Провадия били под властта на краля на Добруджа..."''</ref>.