Михайлово (област Стара Загора): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените исторически следи наблизо. Намерени са част от колесница и ризница, които се съхраняват в Старозагорския исторически музей. За жалост, българите днес довършват делото на всички диви варвари, минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи. Така например, в най-високата западна част на селото, от четири могили едната се е слегнала силно вследствие разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище. Друга могила, наречена Голямата могила поради това, че заема най-високата точка в околността, също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем вследствие на многократно разкопаване, разораване и опожаряване.
Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района. Училището в Михайлово е открито през 1836 година, а през 1843 се построява църква, обслужвана от местен свещеник - поп Драган.
През 1877 г., по време на Освободителната руско-турска война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като “Бозгунът”. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мир, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.
| |||