Вълко Добруджански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Феодалният сепаратизъм: единствено от Спиридон
Jochen Lutz (беседа | приноси)
м Изискващите източник неща, то ест тези, за които придаденият източник не е достатъчно научен, са изтрити. Вдигам ръце от спора, поздрави!
Ред 30:
[[Файл:BGKaliakra-fortress-2003.jpg|мини|300п|[[Калиакра]] - втората по значение [[крепост]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] след [[Варна]]]]
== Произход ==
Според "Факийско предание", написано през 80-те г. на ХІХ в., Вълко е роден като син на Стоянка, с монашеско име Ефросина, и племенник на [[Момчил войвода]]<ref name="ZR1421">Балчо Нейков: "Факийско предание. Сбирки от народния живот"</ref>, вероятно в региона на [[Странджа]] или в [[Източните Родопи]], където Момчил е бил начело на независима област, негово лично владение. {{източник|И до днес}} споменът за Вълко е останал в местния [[фолклор]], като други по-късни, ненаучни източници потвърждават съществуването и произхода му<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском"</ref>.
 
== Управление на Добруджанското княжество ==
=== Възкачване на престола ===
Line 37 ⟶ 36:
След [[битката при Ровине]], тъй като той не изпълнява задълженията си, т. е. да участва с войска в [[Османска империя|османските]] походи, [[Мурад I|Мурад]] предприема наказателна експедиция срещу непокорните си [[Васал|васали]] в [[България]], един от които е [[Иванко]], и това слага край на управлението му в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]]<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>. Не е ясно как се стига до избора на Вълко за княз, но той продължава васалното положение на княжеството към [[Османски султан|султана]], като за разлика от предшествениците си изпълнява стриктно условията - подкрепя с войници, предвождани лично от него, походите на [[Баязид I|Баязид]] и [[Муса Челеби|Муса]].
===Феодалният сепаратизъм ===
От края на на [[XIV век|XIV в.]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] се наблюдава разпокъсване на територията му между отделни дребни [[Феодал|феодали]] в съответните области. През 1391 г. [[Власи|влашкият]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] се титулова ''"господар на Дръстър и деспот на земите на Добротица"'' (''Tristrii dominus ac terrarum Dobrodicii despotus''), тъй като през 1390 г. предприема военен поход в [[Добруджа]], превземайки по-голяма част от територията и&#768;. През 1391-92 г. след [[Османска империя|османска]] контраатака той е прогонен отвъд [[Дунав]], а през 1395 г. приключва и управлението на [[Иванко]]. Докато северните части около делтата на Дунав остават под властта на влашки войводи под водачеството на Мирчо Стари и излизат от контрола на Добруджанското княжество, то около [[Силистра]] ([[Дръстър]], гр. ''Δουρόστολον''), подчинена на Османската империя още от 1388 г.<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, се обособява споменаваният единствено от [[Спиридон Габровски]] [[Лазар Евхаитски|Лазар]]<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском"</ref>, който съдейства на Вълко и на практика се явява не повече от управител в областта. От градовете във вътрешността на княжеството {{източник|под контрола на Вълко остават [[Провадия]] (гр. Πρόβατ) и [[Добрич]].}}
 
== Военни походи ==
=== Обсадата на Константинопол ===
Line 44 ⟶ 42:
=== Поход срещу сърбите ===
По време на [[Османско междувластие|междувластието]] в [[Османската империя]] земите и&#768; на [[Балканите]] се поемат от [[Муса Челеби]], като на него служи и на практика подчиненото му [[Добруджанско деспотство|Добруджанско княжество]]. През 1411 г. той предприема поход срещу [[Сърбия|сърбите]], съпротивляващи се срещу османската експанзия на полуострова, придружаван от Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]]<ref> Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...пойде султан Мусіа на сербов, взявши съ собою и болгарских князей (...) Вълка добриџанскаго и Лазара еѵхитскаго..."''</ref>. Военните действия се водят в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'')<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...Мусіа пойде путем сярским на сербов..."''</ref>, но по същото време [[Въстание на Константин и Фружин|български въстаници]] в района на [[Костенец]] нападат османски военни части<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...какъ пріиде на Костенецъ между горам великим, и стекошася болгаре из горах великих нощію и убиша его тамо..."''</ref> от похода на брата на Муса - [[Йозум Муслуман|Йозум]], целящ да подчини напълно [[България]]. Не е ясна точната причина за промяната на отношенията между Муса и неговите български васали, но те биват убити<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>, след което Муса насочва войските си срещу България. Със смъртта на Вълко приключва и автономното съществуване на Добруджанското княжество.
 
== Бележки ==
{{колони|2|<references/>}}
Line 73 ⟶ 70:
{{пост|[[Добруджанско деспотство|владетел на Добруджанското княжество]]|[[1395]]|[[1413]]|[[Иванко (княз)|Иванко]]|[[--]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Добруджанско деспотство]]