Огоста (язовир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Хидротехническото съоръжение е изградено с цел [[напояване]] на големи площи [[селско стопанство|селскостопанска]] земя, простиращи се от Монтана до областта [[Златия (област)|Златията]] край [[Лом]], но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай.<ref name="bgsever" />
 
Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на [[електричество]] в двете [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]] — „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. През 1999 година водоемът е определен за промишлен [[риболов]]. Разнообразието на рибата в него е голямо: [[шаран]], [[каракуда]], [[червеноперка]], [[платика]], [[костур (риба)|костур]], [[скобар]],[[мряна]],[[сом]],[[щука]],[[уклей]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/08/10/family/s3094_5.htm Язовир „Огоста“ бъка от риба], в-к „Стандарт“, Калоян Белополски, 10 август 2001</ref>
 
Още от момента на пускането си в експлоатация, язовирът буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост [[Област Монтана|областен център]] и околните села. Местният клон на движение „[[Екогласност]]“ пуска до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излиза [[Борислав Великов]] по времето, когато е председател на [[Народно събрание|Народното събрание]]. От 2003 година язовирната стена се охранява от [[жандармерия]].<ref name="bgsever">[http://www.bgsever.info/br-41_2006/stranici/str-4.htm Опасните диги: 20 години спорят стабилна ли е стената на язовир „Огоста“], Симеон Николов, в-к „Бг Север“, брой 41, 2006 година</ref>