Етихо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|125px|дясно|Музайка на Етихо в манастира на Св. Одилия, Одилиенберг [[Файл:Mont Sai... |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
'''Етихо''' също '''Адалрик''' ({{lang-fr|Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus}}; * [[645]]; † между [[682]] и [[700]] г. в [[Обернай|Оберенхайм]]) е третият известен [[херцог]] в [[Елзас]] и баща на Света [[Одилия]]. Той е наричан също '''Атих''', '''Атик''', '''Адалрих''' или '''Адалрик'''. На него е наречен елзаският херцогски род [[Етихониди]].
Етихо произлиза вероятно от [[Бургундия]] и е син на [[майордом]] Лиутерик. Крал [[Хилдерих II]] го издига на херцог през 673 г. В началото той иска да подчини [[Прованс]]. След като не успява той се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал [[Дагоберт II]], заради което крал [[
Той управлява след това с жестокости. Между другото той нарежда убийството на игумена [[Герман от Гранфелден]] и неговия придружител [[Рандоалд]]. Неговата сляпородена дъщеря [[Одилия]] e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира ''Baume-les-Dames''. Той въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас.
|