Емил Чоран: Разлика между версии

Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето [[Рашинари]] край град [[Сибиу]], [[Трансилвания]]. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в [[Сибиу]], а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга ''Pe culmineculmile disperǎrii'' (''По върховете на отчаянието'') в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в [[Брашов]] (1936-1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във [[Франция]] и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана - вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във [[Франция]], вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт - творбите му биват забранени в [[Румъния]] и въобще в [[Източна Европа]]. Издава първата си ''френска'' книга ''Précis de décomposition'' (''Наръчник по разложение'') в издателство [[Галимар]] през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в [[Париж]] - [[Йожен Йонеско]] и [[Мирча Елиаде]]. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като [[Жан-Пол Сартр]] и [[Албер Камю]]. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на [[17 юни]] 1995 г. в [[париж]]ка болница, след продължително заболяване от [[Болест на Алцхаймер|алцхаймер]].