Българи в Узбекистан: Разлика между версии

Първите документирани български следи на територията на съвременен Узбекистан, са от средата на [[19 век]]. Тогава, анексирайки тези земи, Русия създава Туркестанското Генерал губернаторствогенералгубернаторство. През [[1876]] година е завършен и строежът на Закаспийската ж.п. линия, свързваща Русия със [[Самарканд]]. В него, като млад дипломант на Петербургската военна академия, участва капитан [[Владимир Вазов]] (по-късно генерал), брат на народния поет [[Иван Вазов]]. Тогава започват и географски, етнографски и др. научни изследвания, в които са привлечени доста българи. Така, в научната експедиция на Н. А. Северчов, описала достойнствата на азиатските земи, еучаства и българинът, полковник Матев, автор на серия публикации и научни съобщения в руския печат.

Малко по-късно тук се появяват и първите български заселници. Неблагоприятните природни условия не ги спират. В покритите си каруци, те возят най-скъпото си – семействата с децата, а също -и лозови разсади и зеленчукови семена. И въпрекиВъпреки първоначалните ограничения, само за няколко години успяват да наложат редица нови земеделски култури. От тогава до днес, задължителен компонент на традиционната узбекска кухня са българските чушки и червени домати. Някои български сортове грозде пък са в основата на популярните местни вина "Белое столовое" и "Кагор".

Първите заселници били пръснати из [[Ферганска долина|Ферганската долина]], в района на река [[Сърдаря]] и основно в Гладната степ, където днес е узбекската столица Ташкент. Големи земеделски участъци в района на Салара, край града, били закупени от търговеца от Първа гилдия, българинътбългарина Н. Иванов, отдаващкойто ги отдавал на сънародниците си под наем. парцели,И известниднес итези днеспарцели са известни като "българските градини". Продукцията им езаема вцентрално центърамясто на селскостопанските изложби, провеждащипровеждани се редовно през [[1886]]–[[1891]] година от полковник Матев и търговеца Иванов в Ташкент, а след това и в Петербург.

До [[Първа световна война|Първата световна война]] общността на българските преселници укрепва, развива се и печели все по-голям авторитет и признание. С влизането на [[България]] във военния съюз против [[Антанта]]та положението се променя. Много българи са мобилизирани в Трудовата армия на Империята и използвани като безплатна работна ръка на най-трудните строителновоеннивоенно-строителни обекти. Населението в българските селища намалява значително и заради разразилата се гражданска война.

След [[Октомврийска революция|болшевишкия метеж]] през [[1917]] година на българите се налага отново да се приспособяват и по законите на "новото време", насилствено да влизат в т.н. селскостопански артели и дружества. Едно от най-известните сред тях – "Икдирад", край Ташкент, обединявало около 150 български семейства. Някои от потомците им и днес живеят и работят в тези райони. ПозабравилиТе са позабравили [[български език|българския език]], но не и, че по произход са българи. Такива са фамилиите Добреви, Георгиеви, Маринови, Минчеви, Тодорови, Сарийски.

След обявяване независимостта на Узбекистан през [[1991]], българските строители от фирмата "Вено Азия", с ръководител Димо Петров, първи започват строителство на съвременнитемодерни сгради в Ташкент. Българската фирма "Подем инвест", заедно с БОДК на узбекското Външно министерство, изгражда новия дипломатически хотелски комплекс. Усвояването на хотелската дейност изисква добри, опитни специалисти и в ръководствата на представителните хотели на Ташкент от веригите "Интерконтинентал" и "Шератон" вече има доста хора, командировани от България. Има и други наши сънародници, които работят в банки, в смесени предприятия от хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацията и др<ref>http://members.tripod.com/nie_monthly/nie5_00/tashkent.htm</ref><ref>http://historybg.esmartweb.com/tashkent.htm</ref>.

Българска организация е ОбединенОбединеният клуб "Българи и приятели на България", към който от 29 юни 2005 година обединявасе числят Българският културен център и Клубът на българската колония. От 2004 година към Клуба на българската колония в [[Ташкент]] има Неделнонеделно училище.