Полянци (етнографска група): Разлика между версии

редакция без резюме
(Нова страница: Българите от етнографската група на '''Полянците''' или '''Мизийците''' обитават ареала между [[...)
 
Редакция без резюме
Българите от етнографската група на '''Полянците''' или '''Мизийците''' обитават ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] - от р. [[Искър]] до [[Силистра]]. Техни съседи са балканците[[балканци]]те населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, шопите[[шопи]]те живиищи на запад и добруджанците[[добруджанци]]те - на изток. От османците те красноречиво са наричани ''"Ерлии"'' от турското ''yerli'' — местен жител, кореняк.
 
Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци" с преходни форми към "чернодрешковците". Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.
 
==Източници и литература==
[[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, част III. ЕТНОГЕНЕЗИС И ЕТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ, стр. 60-72]]
Анонимен потребител